Дълго време бях годеница на Йордан. Едни безкрайни 10 години.
Започнахме да излизаме много млади. Той казваше, че ме обича и аз му вярвах. Всичко вървеше добре до момента, в който любимият ми реши да ме представи на майка си и баща си. Не ме харесаха. Мисля, че бяха решили предварително, че няма да им допадна.
Приеха ме със замръзнали физиономии и дълго се взираха в мен. Почувствах се нежелана още щом прекрачих прага. После започна „разпитът“. Задаваха ми въпрос след въпрос. Когато им казах, че родителите ми са починали и сега се грижа сама за двете си непълнолетни сестри, ме попитаха открито затова ли съм „хванала“ сина им, заради парите.
Доплака ми се. Не разбирах защо се държат с мен по този начин. Йордан каза да не им обръщам внимание и че ще свикнат с мен, няма къде да ходят. Не знам дали от липсата на опит, или от това, че бях много млада, но аз искрено вярвах, че щом ме опознаят, родителите му няма начин да не ме обикнат. Колко далече съм била от истината. Всичките ми усилия бяха напразни. Критикуваха ме, не харесваха начина ми на обличане, държанието ми, заплатата, която получавах. Сега се чудя защо съм търпяла, но тогава просто исках да им докажа колко много обичам сина им. В един момент си дадох сметка, че въобще не им пука за любовта ми, не ме искаха и толкоз.
Ще отнеме много време, ако започна да разказвам за всичките пъти, когато сме отивали заедно някъде и майката на Йордан го запознава с млади жени и на висок глас изрежда достойнствата им, сравнявайки ги с моите „недостатъци“ . Или как на всеки празник някой от тях двамата се „разболяваше“ и Йордан трябваше да ме остави сама и да отиде при тях. Или… Още най-различни неща. Аз мълчах и преглъщах, докато видях, че с Йордан все по-вече се отдалечаваме един от друг и накрая сложихме край на връзката си.
Месец след като се разделихме той се ожени за жена, избрана от родителите му. Преживях го много трудно, порасналите ми сестрички ми бяха утеха.
Минаха три години. Всичките ми приятелки бяха отдавна женени и с деца. Аз вече започнах да мисля, че ще си остана стара мома, когато в живота ми влезе Кирил. Един ден дойде в магазина, в който работех, и ми поиска съвет. Така от дума на дума си разменихме телефоните и скоро след това вече излизахме заедно.
Имах чувството, че го познавам цял живот и започнах отново да вярвам в любовта. Когато Кирил предложи да ме запознае с техните, не знаех какво да кажа, беше ме страх. Буквално треперех, когато отидохме у тях. Напразни притеснения.
Тези прекрасни хора ме приеха като своя дъщеря още от самото начало. Накараха ме да се чувствам като у дома си. Напомняха ми за починалите ми майка и баща. Казах им го. Тогава всички се прегърнахме и усетих добротата, която излъчваха тези хора.
Не след дълго се оженихме и това беше едно от най-добрите решения в живота ми. Кирил се превърна в по-голям брат за сестрите ми, а родителите му ги обичат както и мен. Най-накрая разбрах какво е да се чувстваш добре дошла в една къща.
Вчера срещнах Йордан. Не бях го виждала отдавна. Развел се с жена си. Не питах защо. Разбрал, че много ме обича, искала ли съм да се върна при него. Отговорих му: в никакъв случай.
Подарих му 10 години от живота си и нямам и минута повече за него. Прибрах се вкъщи и прегръдката на Кирил ме направи най-щастливата жена.
Автор: Сребрина