Една приятелка взе да се съмнява във верността на мъжа си.
Мърмореше, че все закъснявал, че се отбивал у приятели, идвал си почерпен. И като хукна по гледачки и баячки, та дано да си го върнела обратно. А пък аз, нали съм податлива на влияние, взех да следя моя кога се прибира, с кого е бил на маса и си измислях какви ли не глупости. От Данчето, дето ми е приятелка, чух за някаква си баба Петрана, дето, като хвърлела, картите всичко познавала. Нищо не оставала скрито-покрито.
И ето ме един ден седнала в кухнята на тази баба-гледачка. Втресе ме като нареди картите. Занарежда гледачката: тук виждам руса жена, на която дава парички и подаръчета. А пък ето с тази, черната, май си имат вземане-даване.
Аз едва издържах, дадох ѝ десет лева за здраве, така се правело, и хукнах към къщи. Ама като ми рукнаха сълзите, не мога да ги спра, давя се от плач. Нищо не казах на моя, но така ме глождеше всичко отвътре. Загубих апетит, ходех като на сън, броях часовете, когато не си беше у дома, чудех се какво да правя. Сън не ме ловеше да разбера коя е тая русата и коя е другата – чернооката.
Мъжът ми работеше като шофьор на такси през деня, а вечер от време на време беше пазач в един склад. Иначе е завършил машинно инженерство, но работа в града ни няма. Заводи не останаха, всичко е буренясало и разпиляно.
Следях го постоянно, проверявах за косми и парфюмен аромат в колата, душех дрехите му – ха дано да го хвана в изневяра. И успях един ден, когато случайно мина с колата покрай пазара, да я видя тази, русата. Аз бях тръгнала да избирам зеленчуци и докато обикалях от търговец на търговец мярнах колата. Русата беше жената на Ангел, с когото бяха съученици.
Изтръпнах, обля ме пот, разтреперих се цялата. Прибрах се вкъщи, взех да готвя, но едва ме свърташе на едно място. Мъжът ми се прибра едва привечер, каза че е уморен и е карал клиент на дълъг път. Като го започнах: ти, находи ли се по леки жени, докога ще раздаваш парите по чуждите, не те ли е срам… Наговорих такива ужасни думи, че не зная откъде ми дойде всичко на ума. Мъжът ми мълча през цялото време. Казах му също, че гледачката се оказа права. Каква гледачка, ме попита той. Разказах му за следенето от месеци, за съмненията ми, за това, че зная за кръшкането му.
Той пак млъкна. После тихо промълви: русата жена е съпругата на Ангел. Той я води на процедури всеки месец по два пъти. Лекуват я за рак, ама май има метастази. Лекарствата не помогнаха. А днес се разболя детенцето му, с висока температура беше цяла нощ. Сутринта ми се обади и ме помоли да закарам жената до болницата. Нямало на кого да остави детето. Това е.
Аз едва стоях на краката си. Не знаех как да се извиня, потънах от срам. Затова не искам да чуя за баячки, гледачки и какви ли още не.
Разказвам ви тази история, защото се пообъркахме май всички в този живот. Колко дни пропилях от глупост – да мисля, да се тревожа, да ревнувам. Вместо да поговоря открито с мъжа си, се доверих на едни карти.
Автор: Силвия
