На практика няма стереотипи, които да ни подскажат как изглеждат и как се държат гейовете, установиха учени. Но даже хората, които твърдят, че са лоялни към сексуалните малцинства, могат да се увлекат по стереотипите – до такава степен, че да са готови да удрят по гейовете с ток.
Списанието The Journal of Personality and Social Psychology още през 1999 г. публикува изследване на група учени под ръководството на социалния психолог Налини Амбади от Станфордския университет. Според техните изводи, хората наистина могат да определят сексуалната ориентация на човек с голяма доза вероятност, като достатъчно информация за това могат да дадат както видеозаписите, така и статичните изображения на човек. Наричат този феномен „гейдар“ – от английските думи гей и радар.
Американски учени под ръководството на Уилям Кокс от университета в Уинсконсин, Медисън, провеждат още едно изследване на феномена „гейдар”, и заявяват, че всъщност такова явление не съществува, а всички „признаци на мъжа гей” – полово несъответствие, външност, маниер на говорене не са нищо повече от стереотипи. И все пак хората (даже тези, които твърдят, че се отнасят напълно лоялно към гейовете) са до такава степен подвластни на стереотипите, че могат да бият гейовете с ток. Статиите са публикувани в списанията Psychological Science иThe Journal of Sex Research.
По време на експеримента на хората били показани снимки на мъже – както с традиционна, така и с нетрадиционна сексуална ориентация. При първия опит от снимките били премахнати прическите на мъжете – както обясняват авторите на изследването, прическата винаги може да се промени мъничко, и тя не трябва да се разглежда като част от фенотипа на човека. Втория път показали реалните снимки на мъжете. Всяка снимка била съпроводена от серия текстове, които изобразените на снимките мъже са написали сами, при това – съобщавайки истината за себе си.
На анкетираните било предложено да се запознаят със снимките и кратките разкази на мъжете за себе си и да направят извод за тяхната сексуална ориентация.
Какви били резултатите от изследването – в своите решения хората се ориентирали не по външния вид на човека, а по това, което мъжете написали към своите снимки – тоест по стереотипите.
Както се оказало, хората „установяват” гейовете на базата на професията на мъжете (най-„подозрителни” са фризьорите, интериорните дизайнери и медицинските братя), по външността (за гей се смята човек с поддържана прическа и модно облекло), по предпочитанията (тези, които не искат да изглеждат хомосексуалисти в очите на околните, не бива да си признават, че обичат да гледат мюзикъли, да пазаруват дрехи и да танцуват).
Според анкетираните, най-мъжествени и точно не-гейове са мъжете, които работят като полицаи или пожарникари, небрежно облечени, които гледат спортни канали и които играят американски футбол или баскетбол. Ако при това мъжът кара фургон и подкрепя Републиканската партия (напомняме, това е американски експеримент), то подозренията към него в нетрадиционна ориентация окончателно падат.
Така учените доказват, че феноменът „гейдар” е основат единствено на стереотипите. При това даже тези, които казват, че се отнасят към можете с нетрадиционна ориентация лоялно, също са повлияни от тези стереотипи.
Направен бил експеримент – на хората, които наричали сами себе си „носители на прогресивни възгледи” и казвали, че се отнасят спокойно към гейовете, предложили да изиграят една игра със съперник мъж, за когото се съобщавало едно от следните твърдения: „Той е гей”, „Той обича да ходи по магазините” или „Той не е гей”, „Той обича да ходи по магазините със своето момиче”.
Очевидно е, че едното твърдение косвено намеква за нетрадиционна ориентация на човека, а второто – за традиционна. Същността на играта била следната – когато светне червена лампичка, участникът в изследването трябва да натисне едно копче, в резултат на което съперникът ще бъде ударен от ток. Съперникът се намирал зад преграда и бил невидим, а силата на тока участникът можел да избере по свое усмотрение. Целта на играта била да се изпревари съперника и да се натисне копчето преди него.
Всъщност съперник зад преградата нямало. А участникът в опита понякога получавал удар с ток, когато забавянето в реакцията му превишавала определено време, той изпитвал токов удар със сила, която сам адресирал срещу противника. В резултат от този опит се изяснило, че нивото на агресия срещу гейовете било доста по-голямо – срещу тях 20 на сто от мъжете участници избирали максимална сила на тока.
Авторите на изследването призовават всички да се замислят за своето отношение към хората с нетрадиционна сексуална ориентация и върху това, което обосновава чувствата им. Освен това е очевидно, че много от нас, даже да се стараят да се представят за лоялни, всъщност не възприемат хомосексуалистите, както към традиционно ориентираните мъже и жени.
