Какви са причините за нетрадиционната сексуална ориентация? В много семейства с деца рано или късно между роднините възникват спорове за „възпитанието, което може да навреди”. Увреждането не е еднозначно понятие, но нека поговорим за конкретния вариант – дали ако възпитаваме детето „неправилно”, има риск да изменим неговата сексуална ориентация. И обратно – може ли „да се пресече” такова поведение с „правилно” възпитание.
Като начало трябва да разберем възможно ли е въобще да се въздейства на хомосексуално ориентираните чрез възпитание. Затова пък е нужно да отговорим на въпроса какви са причините. Защо някои хора избират нетрадиционния път? Оказва се, че определена част от хомосексуалистите стават такива още в майчината утроба.
Учените са доказали, че истинският хомосексуализъм е вродена ориентация, а не свободен избор на човека (с изключение на случаите, когато това става по принуда или момчето просто следва модата). Според учените, които се занимават с тази тема, процентът на гей-мъжете с вродена ориентация в света е приблизително толкова, колкото и процентът на хората с рижа коса – около 4-5 %.
Първо, около 10 на сто от мъжете са носители на така наречения гей-ген, но само половината от тях стават хомосексуалисти, тъй като в 50-70 на сто от случаите този ген не се проявява. Точно затова не винаги при баща със склонност към хомосексуализъм се ражда син-гей, както и не винаги бащата на момче-гей е хомосексуален. Даже при близнаците – ако единият има нетрадиционна ориентация, вторият близнак ще бъде гей само в 50% от случаите при еднояйчни близнаци и в 20% от случаите при разнояйчните.
Второ – въпросът не е само в гените. Ако ембрионът е момче и на възраст 6-8 седмици получава достатъчно мъжки хормони, той ще израсне обикновен мъж. Но ако този ембрион в добавка към традиционно мъжкия хромозомен набор (тоест към двойката XY той получи повишена доза женски хормони (например като следствие от стрес, генетични особености, хормонално лечение на майката в момента на зачеването и в ранния етап от бременността), това момче може да стане мъж, на когото ще са присъщи известни особености на женско мислене и поведение. Ако в тези хормони е имало явен излишък, ще се получи човек с женски мозък по структура, но в мъжко тяло (тъй като получените хромозоми са мъжки). Когато порасне, той най-вероятно ще стане хомосексуалист или транссексуален.
Едно е важно да се подчертае: хомосексуалните наклонности не са признак на порочност, и сред „нетрадиционно ориентираните” хора, също както и сред традиционалистите има еднакво процентно съотношение между приличните хора и мерзавците.
Същата е ситуацията при момичетата – ако ембрионът е момиче (с полови хромозоми ХХ) и в него постъпят малко мъжки хормони, в ембриона ще се формират женски полови органи, а мозъкът ще си остане женски. Понякога обаче – например, в резултат на медикаментозна хормонална намеса или както вече споменахме, вследствие на стрес (която провокира изменение на хормоналния фон) се образуват женски ембриони, които са получили излишно висока доза мъжки хормони. В резултат ще се роди момиченце, в което до известна по-голяма или малка степен ще има мъжка нагласа на ума и в бъдеще има повишен шанс да стане „нетрадиционна” жена.
Смята се, че 80-85 на сто от мъжете имат преимуществено мъжко мислене, а у 15-20 на сто умът е известна степен феминизират. Много от последната група получават неправилна сексуална ориентация (неправилна, защото за тях тя не е вродена, генетично обусловена, а придобита).
Затова процентът на биологичните гейове е 4-5, а реалните хомосексуалисти и „бисексуални” е много по-голям. Около 10% от жените имат мъжка нагласа на ума. Така става ясно, че възпитанието на детето, освен ако то няма наистина развращаващ характер, няма да повлияе на ситуацията.
А що се отнася до насаждането на мъжки стереотипи на поведение у момчетата, от десена „мъжете не плачат”, „момчето не трябва да се глези да не стане женчо”, или при момичетата („момичето трябва винаги да отстъпва и да си знае мястото”, или пък „всички момиченца са принцеси и имат право на съответстващо отношение”) – това само осакатява емоционалната сфера на децата и по никакъв начин не влияе на вродената им сексуалност.
Момчетата, които не са получили достатъчно обич и ласки в детството, ще израснат студени мъже, които не могат да проявят чувствата си и затова имат проблеми в създаването на семейство (понякога те са толкова дебелокожи, че изобщо не забелязват какво става в отношенията им и разводът им идва като гръм от ясно небе).
Момичетата, обучавани от малки в лицемерие и потребителско отношение към света, също имат много проблеми.
Затова помнете, родители – децата ви няма да се повредят нито от ласки, нито от твърдост във възпитанието (в разумни граници и съотношения). Това важи с еднаква сила за както за тяхната сексуалност, така и за емоционалния им мир.
