Гергината има една от най-драматичните истории в развитието на градинарството. Едва ли съществува друго цвете, което да е обект на толкова много обич и възхита, и, в същото време, да е отблъсквано и забравяно многократно. И ако розата е призната за истинската кралица сред цветята, то гергината е нейна постоянна подгласничка.
Дали е първа, или втора, е без значение, важното е, че красотата на това цвете граничи с божественост.
Предание, забулено в мистика
Едно древно предание разказва, че преди милиони години настъпил страшен студ на земята. Когато изгаснал и последният огън, а хората нямали с какво повече да се стоплят, на мястото на въглените поникнала и първата гергина. Цветовете й били толкова ярки, че зъзнещите хора гледали прехласнати и вярвали, че се е родил новият огън. Цветето издържало на ледените температури, пуснало нови силни израстъци и се превърнало в символ на живота. Археолозите обаче и до днес не са открили в древните пластове каквото и да е доказателство за това предание.
Ацтеките използвали грудките
Хипотезата, че древните ацтеки са познавали свойствата на грудките на дивия вариант на гергината, е научно доказана. В корените на растението има съдържание на инулин, полизахарид, оказващ влияние на обмяната на веществата и мощен антиоксидант. За ацтеките в Мексико гергината е и свещено цвете, използвано в ритуали при жертвоприношения на Уицилопочтли, който за тях бил едновременно и бог на слънцето, и бог на войната. Когато пренасяли човешка жертва на своя бог, те покривали олтара с гергини.
Дивият вариант стига до 6 метра височина
Родината на гергината са горите в Перу, Чили и Южна Калифорния. В природата растението стига до височина от 6 м, а дръжките, които са твърди и тръбести, се използвали за конструирането на системи за пренасяне на вода. Връзката на съвременните сортове с дивия вариант личи особено през август и септември, когато денят е кратък, а нощта – продължителна и прохладна. Именно тогава гергината се чувства най-добре и цъфти с пълна сила. Като растение, идващо от Екватора, гергината се нуждае максимум от 8 – 10 часа слънце, в северните страни при наличие на продължителни бели нощи цъфтежът и развитието се забавят. Дивите гергини са доста семпли, приличат повече на маргаритка, отколкото на съвременните си хибридни сестри.
В Европа идва през ХVII век
Първите екземпляри на цветето се появяват в Европа през ХVII век и това са семена, изпратени до директора на ботаничeската градина в Мадрид. В началото се предполагало, че ще се използват само грудките на растението като нов сорт зеленчук, но вкусът не се харесал на европейците и те започнали да го отглеждат в градините си само като красиво цвете. То е наречено далиа (Dahlia) в чест на шведския ботаник Андреас Дал, един от учениците на Карл Линей – основател на научната класификация на организмите. Паралелно с това име се появява и второ – гергина, а цветето е кръстено на Йохан Готлиб Георги, професор и академик от Руската имперска академия на науките и художествата.
Снимки: Ана Дечева
