Безпорядъкът в живота не е нищо друго освен отражение на прекалено заетия наш ум. Но има и обратна зависимост: внасяйки хармония в обкръжението си, ние можем да подредим своето вътрешно пространство. За какво иде реч?
Гардеробите ни са препълнени, денят ни е прекалено изпълнен с хиляди задачи, имаме 1500 приятели във Facebook (от които в реалността не сме видели и една десета), емоциите ни засипват, мислите ни плашат… Какво ни е необходимо? Генерално почистване. Изхвърляне на ненужното и внасяне на порядък.
Психолозите потвърждават: подобна уборка притежава целителни свойства. Когато налагаме порядък около нас, това ни помага да го наложим и във вътрешния си свят – преди всичко да отделим главното: нашите ценности, потребности, желания. И освен това да излезем от състоянието на жертви и да поемем отговорността за собствения си живот, отново овладявайки властта над вещите, отношенията, емоциите.
Да се въведе ред във всяка област на живота, значи да се освободи пространство, за да се изпълни то с онова, което има значение за нас. Ето няколко съвета как да се избавим от всичко излишно.
Дом
Прочутата специалистка по организация на пространството – японката Мари Кондо, предлага «да се съхрани в дома само онова, което носи радост». Как? Извадете всичко от шкафовете и смъкнете всичко от рафтовете, подръжте всяка вещ в ръце и се вслушайте ще се появи ли у вас вътрешно чувство на топлота.
Така ще решите да я оставите ли, или не. Но преди да се избавите от дадена вещ, й благодарете за работата, която ви е вършила. Ако имате прекалено малко време, за да направите всичко това наведнъж, всеки ден си пускайте хронометър за 15 минути, примерно, и вършете същото, докато стигнете до края. За един месец по подобен начин можете да очистите дома си от повечето ненужни вещи. И още варианти:
1. Демонтирайте масата или рафта в коридора, където са захвърлени ключове, торбички, фиби, ръкавици и много други обикновено излишни за момента неща.
2. Погледнете в чантата и изхвърлете всички боклуци (стари календарчета, салфетки, използвани билети, непишещи химикалки и т.н.), въобще неща, на които не им е там мястото.
3. Приберете в шкафовете чистата посуда. Често впечатлението за разхвърляност в кухнята създава не мръсната посуда, а онова, което съхне на поставката край миялната машина.
4. От хладилника и фризера изхвърлете всички продукти с просрочен срок на годност и онези, които отдавна стоят неопаковани.
5. Прегледайте кутията с кухненски прибори. Изхвърлете счупените от тях. Отървете се от онези, които са в два екземпляра.
6. В банята проверете срока на годност на козметиката, изхвърлете празните тубички от шампоан и паста за зъби, изчистете старателно огледалото.
7. Погледнете в домашната аптечка. 15 минути стигат, за да изхвърлите лекарствата с изтекъл срок.
8. Полейте стайните цветя, изхвърлете изсъхналите листи от саксиите, самите саксии почистете с мокри кърпи.
9. Огледайте входната си поща в мейла си – може да има рекламни писма, които не ви интересуват, или писма, на които няма да отговаряте. Изтрийте ги.
10. Огледайте смартфона си. Използвате ли всички приложения? Изтрийте онези, които не са ви необходими.
11. Огледайте папките със снимки в телефона и компютъра си. Изтрийте излишните кадри.
Време
Толкова сме претрупани със задачи, че вече не знаем откъде да започнем. Но да не се панираме. Руският бизнес треньор Олга Костюхина предлага да се възползваме от матрицата на Айзенхауер, наречена така в чест на 34-ия президент на САЩ: тя помага да се подредят приоритетите, да се повиши личната ефективност.
Погледнете на ситуацията отгоре, за да осъзнаете кое в крайна сметка е важно за вас, а не да реагирате на всичко, само защото е срочно. Помислете 5 минутки за всичко, което трябва да направите. После нарисувайте на един лист квадрат, разделете го на 4 малки. В горния ляв квадрат напишете «Важно и срочно», в горния десен – «Важно и не срочно», вляво долу – «Срочно и не важно», а в последния – «Не срочно и не важно». Така ще фиксирате 4 типа задачи.
1. «Важни и срочни»: тях трябва да свършите незабавно, без отлагане и без да ги прехвърляте на някой друг. Желателно е тези задачи да не са повече от 20 на сто от всички, иначе ще се забатачите и ще ви бъде трудно да успеете.
2. «Важни, но не срочни»: реалистично запланирайте тяхното изпълнение във вашето всекидневие. Тези дела трябва да вършите, след като сте приключили срочните и важните. Тези дела трябва да са болшинство, от порядъка на 60% от всички. Така вие ще вървите към целта в удобно за вас темпо.
3. «Срочни, но не важни»: помислете за това да ги делегирате някому – помолете половинката си, детето, колегата, който може да направи това вместо вас. Научете се да казвате «не» или «не сега». Обикновено такива дела трябва да са около 15% от всички.
4. «Не срочни и не важни»: в даден момент можете да ги зачеркнете от списъка, можете да се върнете към тях по-късно… или въобще да не се върнете – зависи от целите ви и от свободното ви време.
Запълнете тези четири квадрата с дела и задачи. Проанализирайте ги. Къде са се натрупали най-много неща? Може ли нещо да промените като места, да преместите от един квадрат в друг? Удобно ли е за вас подобно разписание? Не сте ли забравили нещо? Сега препишете задачите си в личния тефтер. Важните и срочните – в близките дни от календара, а важните и не срочните разпределете така, че да ги изпълните примерно в рамките на две седмици или месец, според вида им. Това е проста, но удобна система за планиране, която ви освобождава допълнително време и ви помага да преразпределите натоварването си.
Ето няколко примера. Най-важното и най-спешно – да смените накладките на спирачките на автомобила. Не се бавете, отправяйте се незабавно към сервиза. Имате нужда от лекар: хващайте телефона и си записвайте час. Трябва да купите подарък за колегата, който има имен ден: помислете кой от колегите ви може да го стори и му делегирайте това право. Знаете, че трябва да подредите мазето: за това може да помислите след седмица или месец. А може и по-късно.
Емоции
Ако можехме да скрием в един ъгъл на шкафа нашия страх, нашия гняв или тъга, всичко би било прекрасно. «Сама по себе емоцията не е проблем – обяснява психотерапевтът Катрин Емле-Перисол. – В края на краищата тя е механизъм на оцеляване: когато мозъкът получи сензорна информация от органа, която, както той счита, указва някаква опасност, той включва чувството на страх (за да избяга от заплахата), гняв (за да се бори с нея) или тъга (за да се затвори в себе си, очаквайки, че заплахата ще премине встрани)». Да се избавим от емоциите е невъзможно, но можем да им намерим правилно място, да се научим да ги разпознаваме и разбираме.
«Сложете» емоцията на «долния рафт», постарайте се да не правите от нея ментална история, чието място е на «горния рафт». Вие сте реагирали на събитие, което ви е извадило извън релси и е предизвикало някаква реакция, и това е всичко.
Различавайте онова, което усещате: какво сте почувствали в отговор на това първично събитие? Страх, гняв, тъга? Какво ви се е приискало? Да избягате? Да се хвърлите в тръните? Да се направите на ни видял, ни чул?
Прекарайте границата между външно и вътрешно: онова, което вие изпитвате, принадлежи на вас. Приемете го и го отчетете. Онова, което е казал, направил или помислил някой друг, си остава негова отговорност. Контекстът на събитията може да е неблагоприятен за вас, но вие нищо не можете да направите.
Отношения
Социалните мрежи стремително разширяват кръга на нашите познати. А има и реални връзки, които вече са изживени, но които съхраняваме по навик или от някаква лоялност. И често това претоварване от общуване създава впечатлението, че времето вече не ни принадлежи, а отношенията ни изтощават. Тогава трябва да поразмишляваме за това какво можем да променим.
Водещата личностни тренинги Олга Ромулус предлага просто и ефективно метафорично упражнение. Помислете няколко минути над формулировката на своя въпрос, например: «Какво не ме устройва в отношенията с околните?» След това се огледайте наоколо и изберете предмет, който привлича вашето внимание, който ви «вика». Дайте му няколко (3 – 5) характеристики, после проанализирайте: те ще изразят метафорично същността на вашите отношения с другите хора.
Допускаме, вие сте избрали чаша с вода. Какво можете да кажете за нея? «Тя е прозрачна» – тогава помислете не се ли чувствате и вие прекалено «прозрачни», открити за другите? Може би е дошло време да закриете някаква част от вътрешната си територия, да не бъдете толкова открити с всеки.
Второ – чашата е напълнена догоре. Може би и вашият живот е така препълнен с общуване, толкова, че в него не се помества нищо друго. Не трябва ли да отделяте повече време за себе си? Трето – чашата е стъклена. Метафорически това може да се трактува като ваша «крехкост», уязвимост. Може би вие не се чувствате защитени? Не ви достига поддръжка? С помощта на подобни проекции може много добре да видите своите проблемни зони.
Какво да направим после? Как да разберем с кого трябва да общуваме по-малко или напълно да се разделим и кои отношения трябва да съхраним? Задайте си въпроса: какво ми носят на мен отношенията с този човек? Правят ли ме те по-силен или по-слаб? Мога ли да ги отнеса към своите ресурси? Ако разберем, че отношенията с някого не ни обогатяват с нищо и се създава впечатленито за напразно изгубено време, ясно е как трябва да се постъпи.
Мисли
Възможно ли е човек да се избави от т.нар. токсични мисли? «Не – твърди психологът Ив-Александър Талман. – Първо, ние не сме хазяи на нашата умствена дейност. Да вярваме, че винаги можем да контролираме това, което ни идва в главата, е самоизмама. Освен това, съгласно изследванията, оптималното съотношение е на 3 приятни или позитиви мисли 1 негативна». Така че какво да правим?
Главното е да не влизате в битка: ако вие се заставяте да не мислите за нещо (например за синия цвят), това автоматично предизвиква в мозъка ви мисли за синьото. Мозъкът не мисли в отрицания, затова ефектът на рикошета е гарантиран.
Не се старайте да се избавите от неприятните мисли – вместо това ги «обезвредете», като ги лишите от властта над вас. Не забравяйте, че мисълта е всичко на всичко само една представите за действителността. Когато вие си мислите «Не мога да си вдигна ръката», вие така или иначе можете да го направите. Ако в главата ви идва «Аз съм нищожество», спомнете си, че на практика това въобще не е така. За да погледнете на ситуацията отстрани, сменете формулировката: «Умът ми говори, че…съм нищожество».
Постарайте се обективно да погледнете на мисълта: често това е когнитивно изкривяване (грешен способ за обработка на информацията). Например, вие запомняте само негативните детайли (избирателно абстрахиране). Или правите прибързани и отрицателни заключения, или «четете мислите» на другите (произволно умозаключение). Научете се да разпознавате тези отклонения, които ви вкарват в капан, съветват психолозите.
