Формула 1 – забравени привички от миналото

Формула 1 – забравени привички от миналотоНяма спор: състезанията от Формула 1 не са интересни и любопитни само за мъжете. Много дами си падат по кралските гонки и това си има своето обяснение – адреналинът е висок, има красиви пилоти, а в този спорт парите не са никак малко. Какво означава да позволиш след финала машината ти да занесе, само и само да покажеш среден пръст на съперника? А да запалиш цигара, след като си порил с болида си повече от 320 км/ч? Какво означава да пуснеш жена си със секундомер в ръка, за да ти засече за колко време правиш една обиколка на пистата? Имало ги е и тези моменти във Формула 1. Назад във времето, когато и болидите, и пилотите, и порядките са били други. Днес в кралските гонки тези неща ги няма. Как обаче е било в миналото?

Неприлични жестове
„Гран при на Унгария“, 1986 г.: двукратният световен шампион Нелсон Пикет не може да изпревари по никакъв начин младия Аертон Сена. Но на последната права отсечка преди финала опитният пилот се изравнява с него, изпреварва го и върви към победата. Така поне би трябвало да стане. Обаче не! Пикет отбива встрани и показва на Сена среден пръст. Години по-късно питат Пикет кой е бил по-добър – той или Сена. „Аз съм жив“, отговаря Пикет.

Съпругата със секундомер
Системата на времеизмерване във Фолрмула 1 през 60-те и 70-те години на миналия век е далеч от съвършенството. Затова пилотите карат своите съпруги да дублират официалното време с помощта на секундомер. С това занимание често можеше да бъдат видени Бети Хил, Хелън Стюарт, Хелън Фитипалди, Нора Тирел, Пам Шектър. Всичко това е придавало на гонките повече романтика и обаяние. Последен, който по традиция е ползвал секундомер, е Жан Тод в качеството си на шеф на Scuderia Ferrari.

Повредени болиди

Този мизансцен напомня за славните времена във Ф1, когато, поемайки лидерството в колоната, пилотите започвали да се молят на бога да не се повреди болидът им. Това е времето, в което повредите в машините носят елемент на изненада и правят развръзката в гонката непредвидима. В средата на 80-те години до финала достигат около 40 % от болидите, два пъти по-малко, отколкото днес.

Да полетиш във водата
Първите ограждения в кралските гонки са обикновени и дублирани със снопове слама. При отсъствието на нормални за високите скорости заграждения двама пилоти са изхвърчали от пистата и са „кацали“ във водата на пристанището на Монте Карло. Това са Алберто Аскари и Пол Хокинс, които отиват да правят компания на яхтите, закотвени на пристана. През 1966 г. режисьорът Джон Франкенхаймер увековечава този полет в художествения филм „Гран при“. През последните 40 г. случаи като на Аскари и Хокинс няма, за щастие.

Вредни навици
Логото на цигарите Gold Leaf на болидите на Lotus през1968 г. открива във Ф 1 ерата на рекламите и парите от цигарени компании. Много пилоти по това време не мислят и да се отказватг от вредните си навици – цигари и алкохол. Времената на лични физиотерапевти и физическа подготовка в съвременните й разбирания идват чак при Аертон Сена, който може да издържи двучасов крос в жегата и после с усмивка да спечели гонката в Аризона, знаейки, че никой друг не го е правил. А в 70-те години Джеймс Хънт пие до и след гонките, пуши и съвсем не загърбва компанията на красиви момичета. Въпреки това става световен шампион.

Да помогнеш на колега
В продължение на 3 десетилетия, през 50-те, 60-те и 70-те години на миналия век във Формула 1 има едва няколко сезона без аварии със смъртен случай. Машините са необезопасени, а работата на спасителните екипи е далеч от съвършенството. На практика в онова време пилотите разчитат само на своите умения зад волана и на здравия си разум, а ако някои от тях изпадне в беда на пистата, изскачат от машината и се притичват на помощ. Един от последните, който прави това, е Аертон Сена. За жалост при смъртта му през 1994 г. няма кой да му помогне…