Омъжена бях от около 20 години. С мъжа ми и двамата ни сина живеехме на село. Имахме малко магазинче, в което продавахме всичко. Бяхме си построили с много усилия и лишения прекрасна къщичка. Синовете ни бяха поотраснали и вече се заглеждаха по съученичките си и току канеха по някоя вкъщи и се затваряха в стаята да „слушат“ музика.
Животът на село е скучен и монотонен. Времето ми минаваше между магазина и къщи. Работехме без почивен ден вече години наред. Единственото ми развлечение беше да отскачам от време на време до близкия град. В селото ни имаше основно училище. Учителите бяха приходящи от града. Когато имаха свободен час или докато чакаха автобуса, се отбиваха при мен в магазина да пийнат кафе – бях сложила машина. Бях приятелка с повечето.
Тази година дойде един нов учител по физическо възпитание. Един младок – висок, слаб, с дълга руса коса, която носеше на опашка, и с брада. Въобще не ми хареса отначало. Често се отбиваше в магазина. Имаше нещо в погледа му, което ме притесняваше, но свикнах с неговото присъствие. Отначало идваше с другите учители и си тръгваше с тях. Постепенно започна да идва сам. Помагаше ми да подредя щандовете, вършеше ми дребни услуги. Ако някой ден не се появеше, ми липсваше.
Случи се това, което се случва между мъж и жена, които често са заедно – станахме любовници. За мен беше ново и завладяващо преживяване. След всичките тези години семеен живот сега изпитвах нови усещания. Срещахме се в склада набързо, а когато ходех до града, той ме водеше в ергенската си квартира и ме любеше до забрава. Заживях само, за да го виждам.
Един ден докато лежахме в кревата му след като бяхме правили любов, той извади мобилния си и ми направи няколко снимки. После се снимахме двамата в леглото. Оттогава се превърна в навик да си изпращаме еротични снимки един на друг. Той казваше, че това е много възбуждащо и аз играех неговата игра. Една събота бях останала сама вкъщи. Синовете ми бяха на гости на приятел, а мъжът ми беше в магазина. Чистих вкъщи. Готвих. По едно време ми хрумна идея – да запиша едно видео за любимия. Поставих телефона на една лавица, бавно смъкнах дрехите си и започнах да докосвам тялото си. После изпратих една въздушна целувка и изпратих видеото. Мислех, че веднага ще получа отговор, но телефонът мълчеше. Прегледах добре мобилния си и изстинах – бях изпратила видеото на един приятел на мъжа ми! Бях ужасена.
Как можах да направя такава глупост. Облякох се и хукнах към къщата му. Звънях се като луда на звънеца. Той излезе сънен. Опитах се да му обясня, че съм му изпратила по погрешка едно видео и го помолих да го изтрие, без да го гледа, но той ми каза, че телефонът му е у жена му и няма представа къде точно се намира тя. Това беше възможно най-лошият вариант – с жена му се мразехме от години, вече не помня защо, но винаги гледаше да ми направи нещо мръсно. Тръгнах пак към къщи. На улицата подминах няколко съселянина, които гледаха нещо на мобилните си телефони и се смееха. Като ме видяха се запревиваха от смях , а след мен подсвиркваха с уста.
Отбих се в магазина. Мъжът ми седеше със зачервено лице и също гледаше нещо на мобилния си. Като ме видя и избухна – как съм могла да изпратя подобно видео на приятеля му. Разбрах какво е станало – оная мръсница беше намерила идеалния начин да ми отмъсти и беше изпратила видеото на всичките ни познати. Опитах се да обясня на мъжа ми, че съм искала да му го изпратя на него, но той дръпна телефона от ръцете ми и намери еротичните снимки, които си бяхме правили с младия учител. Не можех да кажа нищо. Бях виновна. Бях направила глупост. В този момент се обадиха синовете ни, те също бяха получили видеото и не знаеха какво да мислят за майка си.
Разплаках се. Искаше ми се да мога да изчезна, но бях там. Мъжът ми се разкрещя. Хвърля вещи по земята. Обърна магазина наопаки. Каза, че ще отмъсти на онова копеле учителя. А на мен ми каза да се махам от погледа му и да не си помислям, че ще ме остави да видя децата. Сълзите и обясненията ми не го трогнаха. Какво бях направила! Всички неща, които досега ми се случваха – скучни и монотонни, сега ги желаех с цялото си сърце, но нямаше връщане назад. Изведнъж останах без мъжа си, без децата си, без живота си.
Махнах се от село. Отидох при младия учител. Той много се учуди, че ме вижда. През плач му разказах какво се е случило. Видях обаче, че въобще не го интересува. Каза ми да си нося последиците от глупостта ми. Искаше ми се да го зашлевя, но само се обърнах и си тръгнах. Една приятелка ме подслони в къщата си. Тя единствена не ме съдеше. Мъжът ми подаде молба за развод. Продаде къщата на село и със синовете ни вече живеят на друго място – не ми казват къде и не искат да ме виждат. Учителят го уволниха и също замина някъде.
Сега съм сама. Имам много време да мисля за това, което имах и което няма да се върне. Споделям преживяното от мен с надеждата да помогна на други, които мислят, че животът им е скучен и се впускат в необмислени авантюри.
Цената, която се плаща после, е много висока и не си заслужава. Ако успея да помогна поне на едно семейство да се поучи от печалния ми опит, значи съм успяла.
Автор: Сребрина
