Драматична е съдбата на това здание и на помещенията му, а старите московчани ще ви кажат, че ако си в Москва, непременно трябва да посетиш един от най-зашеметяващите с великолепието си магазини – „Елисеевския“.
Намира се на улица „Тверская”, през социализма е наричан „Гастроном №1“. Всичко вътре, което виждат очите, се подчинява на класицизма, всеки архитектурен детайл е избран до прецизност и виртуозно съвършенство.
Строежът му е цяла приказка
Григорий Козицкий – един от държавните секретари на Екатерина Втора, в края на 80-те години на XVIII поръчал двореца от любов към жена си Екатерина Козицкая. Но това е само легенда, която се разказва и до ден-днешен на туристите, които посещават гастронома. Истината е, че той умира от прободни рани около 15 години преди началото на строежа.
Затова домът – поръчката на архитектурния план и изпълнението му – са дело на самата Козицкая. Сградата има шест огромни колони, които й придават елегантност, а вътрешният интериор поразява с богатството си. Когато Москва е опожарена през 1812 г. е имало предложение там да се настанят студентите от Московския университет, но ректорът отказва с аргумента, че всичко е „толкова разкошно, че дори и чиновник не трябва да се допуска да живее там.“
Превръща се в място за интелектуалния елит
Дъщерята на Екатерина – Анна Козицкая – получава дома като зестра и той преминава в ръцете на руския дипломат Александър Белоселки-Белозерски, а от него – в една от дъщерите му, Зинаида. Тя била изключително надарена жена, владеела пет езика, сред които гръцки и латински. За нейния литературен и певчески талант се говорело много в средите на аристокрацията. Дори италианският композитор Джоакино Росини се възхищавал на гласа й.
Княгиня Зинаида Белоселка-Белозерска е смятана за покровителка на изкуствата, пишела музика, поставяла оперни постановки, в които изпълнявала главните роли, била майсторка на стиха и прозата, увличала се от живопис.
Омъжва се за Никита Волконски, брат на декабриста Сергей Волконски. През 1824 г. княгинята се премества да живее окончателно на „Тверская“ и домът започва нов живот.
Организира литературни и музикални вечери, събира на поетични вечеринки интелектуалния елит на Москва. Сред гостите й бил и Александър Пушкин. През 1829 г. семейството заминава да живее в Италия, а домът години наред е пансион за девойки от богати семейства.
Става собственост на търговци
Самуил Малкиел, заможен търговец и основен доставчик на обувки за руската армия, купува дома през 1870 г. След основни и скъпи ремонти на първия етаж, отваря магазин, а вторият с няколко апартамента отдава под наем.
Домът неколкократно е купуван от различни известни и влиятелни търговци.
През 1898 г. става собственост от Григорий Елисеев, милионер от Санкт-Петербург, крупен търговец със силно влияние в икономическия живот в руската империя.
Кои са Елисееви?
Наричат ги търговска династия с влияние върху обществения живот, имат собствен герб, финансират училища и болници. Началото е поставено през 1813 г., когато Пьотр Елисеев открива магазин за плодове в столицата Петербург.
След смъртта му бизнесът е поет от съпругата му и тримата му сина Сергей, Григорий и Степан. Последните двама полагат основите на голяма фирма, а търговският им дом „Братя Елисееви” става един от основните учредители и акционери на Руската банка за външна търговия и няколко други банки. Елисееви получават и титлата потомствени дворяни.
Магазинът отваря врати през 1901 г.
Григорий Елисеев се захваща с ремонта на дома и го модернизира. Тръгва даже слух, че по блясък ще прилича на дом на тракийския бог Дионис.
Предположението се оказва истина – през 1901 г. Елисеев открива най-богатия за времето си магазин за руски и чуждестранни вина, а в петте му отдела има какво ли не – шоколадови изделия, сирена, изискани меса, салами, голямо разнообразие на плодове. Московчани за първи път опитват зехтин от Франция, трюфели и непознати и екзотични морски дарове. Имало толкова много видове кафе и чай, че било трудно да се избере.
За правилния избор на вино се грижели специални консултанти, клиентите не можели да се ориентират сами – вината били от всички краища на света.
Когато започва революцията през 1917 г., семейство Елисееви емигрира във Франция. Магазинът е национализиран и се лансира името „Гастроном №1“, но хората продължават неофициално да го наричат ”Елисеевски”.
Елисеевското дело по времето на Андропов
Юрий Андропов идва на власт през 1982 г. и започва политика за очистване на СССР от корупция, кражби от държавния сектор и разхищение на материални богатства.
Първи е арестуван директорът на известния магазин ”Берьозка” – Авилов, и съпругата му, която по това време е заместник директор на „Гастроном №1“. С разследването по делото се занимава КГБ, а не след дълго е задържан Юрий Соколов, директор на гастронома, ветеран от Отечествената война.
У него са намерени 50 хиляди рубли, за които той казва, че не са негови, а са на различни приятели и познати. На съдебното дело Соколов прочита от собствената си тетрадка имената на хората и сумите, които е давал. Присъдата е тежка – разстрел за злоупотреби и кражби.
Независимо от дългата си история, периоди на блясък и затруднения и днес „Елисеевският магазин” е сред предпочитаните за московчани. Той е и голяма притегателна атракция за гостите и туристите. Това е място, където се срещат три века.
Снимка: БГНЕС
