
Мислите си, че няма нищо по-естествено от секса? Да, ама не! Британският писател и философ Ален де Ботон – автор на бестселъри, е убеден, че в съвременния свят сексът по сложност е сравним с висшата математика.
Обладавайки мощна природна сила, коментира Ботон пред psychologia.ru, сексът ни създава маса проблеми. Тайно ние копнеем да навлезем в теми, които не знаем или които не обичаме. Някои са готови да отидат дори на аморални или унизителни експерименти заради сексуалното удовлетворение. А задачата не е от простите – в крайна сметка да разкажем на тези, които действително са ни скъпи, какво на практика искаме в леглото.
«Ние тайно страдаме, чувствайки болезнената странност на секса, за който мечтаем или който се опитваме да избегнем», смята Ален де Ботон и отговаря на най-острите въпроси на еротична тема.
Защо хората лъжат за своите тайни желания?
Въпреки че сексът е едно от най-интимните занимания, той е заобиколен от множество социално одобрени идеи. Те определят сексуалната норма. В действителност някои от нас попадат под това понятие, пише Ален де Ботон в книгата си «Как да мислим повече за секс». Почти всички ние страдаме от чувство за вина или невроза, от фобии и разрушителни желания, от равнодушие и отвращение.
И не желаем да говорим за сексуалния си живот, защото всички искаме за нас да мислят хубави неща. Влюбените инстинктивно се въздържат от подобни признания, защото се опасяват да не би да предивикат у партньора си непреодолимо отвращение. Но когато в точката, в която отвращението би могло да достигне максимума, ние чувстваме приемане и одобрение, изпитваме силно еротично чувство. Онова, което се слува с двойката в спалнята, е далеч от приетите норми и правила. Това е акт на взаимно съгласие между два тайни сексуални «аз»-а, които накрая се откриват един за друг.
Бракът разрушава секса?
«Постепенният спад на интензивността и честотата на секса в съпружеската двойка е неизбежен факт на биологията и свидетелство за нашата абсолютна нормалност – успокоява Ален де Ботон. – Макар индустрията на секс терапията да се опитва да ни докаже, че бракът е длъжен да оживи постоянните ни приливи на желание. Недостигът на секс в улегналите отношения е свързан с невъзможността бързо да се превключва от рутината на еротична вълна. Качествата, които изисква от нас сексът, противостоят на малкото домакинско счетоводство».
Сексът изисква експанзивност, въображение, игри и загуба на контрол и затова по своята природа нарушава привичния ритъм на самоограничение и регулация. Ние избягваме секса не защото не ни радва, а защото неговите удоволстивия подкопават способността ни да изпълняваме регулярно домашните си задължения.
Сложно е наистина за един мъж да превключи от обсъждането на новия кухненски робот на вълната да помоли съпругата си да се преоблече като медицинска сестра или да нахлузи високи секси ботуши. В такива случаи ни се струва, че е доста по-просто да помолим за същото някой друг – онзи, с когото няма да ни се наложи да закусваме през следващите 30 години.
Защо придаваме такова голямо значение на изневярата?
Въпреки публичното осъждане на изневярата, отсъствието на каквото и да е желание за секс «настрани» е ирационално и върви против природата. Това е отрицание на силата, която властва над нашето рационално его. Ние изпитваме гняв, сблъсквайки се с факта: никой от нас не може да стане всичко за другия човек.
Но тази истина се отрича от идеала на съвременния брак с неговите амбиции и вяра в това, че всички наши потребности могат да бъдат удовлетворени само от една единствена личност.
«Ние търсим в брака въплъщение на нашата мечта за любов и секс и изпитваме разочарование. Но е наивно да се мисли, че изневярата може да бъде ефективна противоотрова от това разочарование. Невъзможно е да спиш с някой страничен човек и при това да не навредиш на онзи, който е в семейството ти», уверен е Ален де Ботон.
Когато някой, с когото ни е приятно да пофлиртуваме онлайн, ни предлага да се срещнем в хотел, ние се сблъскваме с изкушението. Заради няколко часа удоволствие, ние сме почти готови да заложим на карта съпружеския си живот.
Защитниците на брака по любов твърдят, че емоциите са най-главното. Но при това затварят очи за онази шлака, която плава на повърхността на нашия емоционален калейдоскоп.
Те игнорират всички тези противоречия, сантиментални и хормонални сили, които се опитват да ни разкъсат в стотици различни посоки. Ние не бихме могли да съществуваме, ако вътрешно не изменяме на самите себе си, изпитвайки беглото желание да удушим собственото си дете, да отровим съпруга си или дори да се разведем заради спора кой трябва да смени изгорялата крушка в коридора.
«Ние сме набор от хаотични химични реакции. И е добре, че знаем, че външните обстоятелства често спорят с нашите чувства. Това е знак, че сме на правилен път», резюмира Ален де Ботон.