Днешните баби, за разлика от своите предшественички, вече не са склонни да посветят цялото си време на внуците. Те се записват на екскурзии, посещават изложения, ходят на концерти и в залони за фитнес и красота. Намират си и приятелки на своята възраст. Нормално ли е младите майки да се сърдят, че родителите им вече не искат да са безплатни помощници при отглеждането на децата?
Старостта днес вече не се възприема като период на безпомощност и болести. Променят се времената – вместо да седят у дома и да плетат терлички за внуците, днешните баби и дядовци ходят по екскурзии, на плуване, а някои даже решават да учат чужди езици.
Други пък избират за хоби градинарството на вилата. Все повече мъже и жени над 60 години водят активен живот. Това е особено характерно за жителите на големите градове. Променя се битът, а заедно с това навиците и представите за втората половина от човешкия живот.
Преди двайсетина години две или даже три поколения често живееха под един покрив. Това се приемаше за нормално, то отговаряше на патриархалния дух на българския народ. Но днес обикновено младите се отделят, когато създадат семейство. А възрастните най-накрая могат да поживеят за себе си. И някак си е несправедливо да ги караме да се отказват от желанията си, за да се занимават с внуците.
Порасналите деца обаче често се дразнят от тези нови разбирания на родителите си – младата майка би искала бабата да седи с внука или внучката. «Живеем заедно с майка ми. Аз се занимавам с домакинството и децата, мъжът ми си идва късно от работа. И мисля, че моята майка би могла да отдели малко време за децата.
Но вместо това, тя лежи на дивана и гледа сериали, без да й пука какво става наоколо» – типичен пример за негодувание от младите. Вяроятно това е редкият все още случай, когато старото поколение иска да живее по новому, а младите си искат традиционния начин на живот.
Ето как звучи противоположното мнение: «Аз пък мисля, че никой не ни е длъжен. Когато сме били малки с мъжа ми, бабите са ни гледали. Но днес родителите ни не са склонни да повторят този подвиг. Мисля, че съвременните баби и дядовци просто търсят по-добро качество на живот, повече възможности. Те са социално активни личности и не се чувстват длъжни да се посвещават на внуците.»
Какво мислят психолозите? Според тях, единствените хора, длъжни да се грижат за децата, са техните родители. Роднините могат да помагат, ако искат. Можете, разбира се, да поискате подкрепа, но трябва да сте готови да получите отказ. Детето все пак си е ваше.
И още един детайл – днешните баби и дядовци често живеят с нов партньор. Те имат своето «ново семейство», което им отнема доста сили и време.
Разбира се, може да бъде разбрана и позицията на младите родители. Не им стига времето, а и доста от тях са толкова млади, че ще изпаднат в депресия без странична помощ. Добре е обаче да се замислят, че могат да изгубят авторитета си пред децата, ако връчат цялата отговорност за отглеждането им да своите родители.
Какво съветват специалистите? Искайта помощ от баба и дядо от време навреме – но не гледайте на тях като на безплатни гледачки и гувернантки. Дайте им време да си починат – тогава те ще общуват с внуците с удоволствие и наистина това общуване ще бъде полезно.
