Излегнал съм се на плажа и се чудя какво правя тук. Мислех да почивам вкъщи и да играя с кучето, но приятелите ме уговориха и ето ме сега на хавлията. Слънцето пече, сякаш иска да постави нов рекорд за най-горещ ден. Гледам към морето, не знам да отида ли да се потопя в топлата солена вода, която гъмжи от плискащи се чужденци, или да потегля към близкото капанче и да изпия на екс една студена бира.
Представям си запотената халба, бялата пяна и капчиците, стичащи се по халбата, и не мога да мисля за нищо друго. Надигам се, подхвърлям през рамо на приятелите ми, че отивам на барчето, обаче те са толкова заети да свалят две рускини, че въобще не знам дали ме чуват.
На бара няма много хора – при тези цени е чудно, че въобще някой влиза. Поръчвам мечтаната бира и докато чакам оглеждам посетителите. Погледът ми се спира на една жена – бялата й кожа се откроява сред препържените тела на останалите. Жената гледа към морето със замечтано изражение и изглежда чужда на всичко останало. Отпивам от бирата и продължавам да я наблюдавам. Чудя се дали да се приближа и да се запозная с нея, даже се надигам с халбата в ръка, когато един огромен мъж ме изпреварва и сяда на масата й.
Жената вдига поглед към него. Той й казва нещо и се изхилва, а тя се изчервява и се опитва да стане и да си тръгне, но оня я докопва с огромната си ръка и я връща отново на мястото и.
Улавям погледа на жената и в него има толкова страх и напрежение, че решавам да се намеся. Огромната ръка на мъжа държи крехката ръка на жената и тя не може да мръдне.
Чувам го как я обижда и заплашва – за каква се мислела, че да му отказва, щом той, Кирката, е решил да е с нея, умиране има, отърване няма. Заставам пред него и му казвам да пусне жената. На тебе май ти е омръзнал живота, казва Кирката и се надига от мястото си. По-висок е от мен поне с глава и половина, но не знае, че аз не се плаша от едри мъже, те най-лесно падат, стига да знаеш как да ги удариш. Изчаквам го да замахне и още преди да ме е ударил го свалям на пода и го обездвижвам. Огромният мъж, който беше толкова наперен допреди малко, сега се моли да го пусна. Казвам му да изчезва и той се изпарява.
Никой от останалите клиенти не реагира. Жената ми благодари. Обяснява ми, че е само за ден тук. Благодари ми още веднъж и си тръгва. Аз се връщам пи топлата вече бира.
Пристига полицията, барманът им се обадил. Слагат ми белезници. Аз се опитвам да обясня какво се е случило, но не ми вярват. Питат хората в бара, но никой нищо не е видял. В последния момент една възрастна чужденка потвърждава това, което съм казал и аз. Полицаите ме освобождават неохотно и ме предупреждават да не се правя на герой.
Връщам се при приятелите ми – забавляват се с рускините и аз съм излишен. След случилото се нямам повече желание за плаж. Вземам си хавлията и тръгвам. Пясъкът пари. Полуголи тела са налягали навред и се препичат на слънце. Не много далеч от мястото виждам Кирката. Говори си приятелски с полицаите и се смеят. Става ми гадно. Прибирам се вкъщи. Кучето ме посреща радостно и аз го прегръщам и се освобождавам от натрупаното напрежение. Просто е минал още един обикновен плажен ден.
Автор: Александър Алексиев
