Един мъж за цял живот

Един мъж за цял живот

Той ми беше първият и досега ми е единствен. Не съм си и помислила за друг мъж. Не че всичко ми е било наред, но семейство бяхме създали, деца имахме и задълженията ми бяха много. И сега изведнъж съм вдовица.

Когато полицаите дойдоха да ми съобщят, че е катастрофирал и е останал намясто, го изживях много тежко. По-късно разбрах, че не е бил сам, а с въртиопашката, дето му беше секретарка. Тя била в болница и щяла да остане инвалид за цял живот, но успяла да разкаже, че с мъжа ми били любовници и отивали на обичайното си място, когато катастрофирали. Освен удара от внезапната смърт на мъжа ми трябваше да свиквам и с мисълта, че ми е слагал рога, когато си е искал. Направо побеснях. Искаше ми се да беше останал жив, за да мога аз да го убия. Все говореше, че най- висшата любов била за цял живот. Кусури намираше на тези дето се развеждат. Голям пуритан се правеше. А истината блесна изведнъж.

Жал ми беше за децата. Чудех се за мене ако не е мислил, за тях поне защо не помисли. И друго се чудех, как съм била толкова заслепена, че да не подозирам нищо. Чувствах се голяма глупачка. Аз цял живот с него, а той, хубостникът, си се развличал извънбрачно. Много ми беше тежко. Гледах пред децата да не плача, но насаме не спирах. След работа се затварях вкъщи и не мърдах оттам. Никого не искам да виждам. Само една приятелка пусках вкъщи и пред нея изливах болката си. Не я знам как ме изтърпя няколко месеца да й рева всеки ден и да се правя на жертва. Накрая обаче ме заведе пред огледалото и ми каза хубавичко да се погледна. Погледнах се. Косата ми беше одърпана, под очите имах тъмни кръгове, а дрехите ми висяха от тялото, защото бях доста отслабнала. Млада жена си, каза приятелката ми. Нито си първата, нито ще си последната, на която са изневерили. Вземи се в ръце и давай напред, а и децата си погледни, вече плака и страда достатъчно. Замислих се. Ами права беше. Какво се бях отпуснала, време беше за промяна.

Обадих се на фризьорката си и записах час. Подстрига ми косата, боядиса ме и се почувствах като нова. Купих си нови дрехи. Заедно с приятелката ми отидохме в спа центъра и се поглезихме с различни процедури. Почувствах се нов човек. Най-много на промяната се зарадваха децата. Едва сега си дадох сметка колко тежко им е било и на тях да ме гледат като хленча ден след ден. Бях им забранила да пускат музика и да водят приятели вкъщи. Сега вдигнах „ембаргото“ и къщата отново се огласи от младежки гласове. Всичко това не стана за един ден, но лека-полека постигнах душевно равновесие.

Записах се в планинарския клуб в града. Сега събота и неделя съм в планината. Действа ми много успокояващо. В групата има един мъж, с когото много си допаднахме. Живко се казва. Разведен от години без деца. Страх ме беше моите деца как ще го приемат, но се разбират чудесно. И като видях, че така добре се държи с всички нас, се реших да започна връзка с него. Аз дето цял живот само с един съм била и нямам кой знае какъв опит с мъжете, сега открих неща за секса, за които не съм и подозирала. Моят все претупваше нещата и после се обръщаше и заспиваше. Сега с Живко ми е като за пръв път. Толкова е нежен с мен, толкова всеотдаен. Чувствам се желана и обичана. Може би ще се съберем да живеем заедно. Той вече ми го предложи, а и децата ми настояват.

Мислех, че ще съм с един мъж за цял живот, но съдбата ми е приготвила друг план. Имам втори шанс да живея щастливо и мисля да го използвам.

Автор: Сребрина