Млад и красив съм, факт. Жените ми се лепят като мухи на мед. Сменях ги кажи-речи всеки ден.
Една вечер с приятелите ми бяхме отишли да вечеряме на обичайното място. Точно ни донесоха мешаните скари и започна програмата. Една певица пя, после правиха трикове с карти, друга пя и накрая излезе една кючекчийка. Беше млада, дребна жена и тялото й се извиваше така сладострастно под специалното осветление, че кръвта ми завря и реших да си пробвам късмета. Знаех, че пред ресторанта една цветарка продава най-различни цветя. Когато номерът свърши и кючекчийката се прибра, излязох и купих един огромен букет. Върнах се пак в ресторанта и го връчих на сервитьора да го носи на кючекчийката и да я покани на моята маса. През това време аверите се подбутваха, знаеха ме, какъв съм донжуан. Не чакахме дълго – кючекчийката излезе вече с нормалните си дрехи, приближи се до мен и се представи – Вероника. Аз също се представих и я поканих да сподели остатъка от вечерта с мен. Не трябваше много да я убеждавам, нали ви казвам, лепят ми се, бе. После някак си естествено тя дойде с мен вкъщи. Обикновено сменях бързичко жените, но с тая ми беше приятно. Не че имахме толкова какво да си кажем, но беше царица в леглото. И така заживяхме с Вероника. Тя често отсъстваше, защото ходеха да изнасят програмата и в други градове, така че не ми омръзваше.
Останах обаче без работа и след като поседях два месеца и се надявах да излезе нещо, но нищо не излизаше, реших да замина за Италия. Имах там един приятел, който беше там от години и все ме викаше да отида при него. Казах на Вероника, че ще й се обаждам, събрах си багажа и заминах.
В Италия не ме чакаше кой знае какъв лукс. Приятелят ми описваше всичко по един начин в България, оказа се друго. Той работеше по полетата. Наложи се сам да си търся работа , но в една пицария ме взеха и така започнах работа там. Освен това осигуряваха стаи за работниците си и живеех намясто. Клиенти имаше много и се скъсвахме от работа. По едно време наеха още една жена да ни помага, българка като мен, Женя се казваше. Веднага й хвърлих око. Не беше лоша и най-важното беше младичка. Стаите ни бяха една до друга и станахме любовници. На Вероника бях казал, че скайп нямам и интернета не върви. Обаждах й се от време на време.
Минаха три месеца, откакто бях в Италия. Женя беше започнала да ми омръзва и се бях заплеснал по една италианка. Не беше красива, но ми беше интересно с нея, не я разбирах много какво говори, а тя пък въобще не разбираше моя италиански, но в леглото нямаше нужда да се говори и там нямах равен.
По едно време Вероника започна често да ми звъни по телефона, но не вдигах или го изключвах. Бях прекалено зает с Женя и с италианката, че да й обръщам внимание и на нея. Така си течеше времето в Италия.
Една вечер след работа се качих в стаята да почивам след тежкия работен ден. Още докато отварях вратата обаче ми се прииска да не съм се връщал. В стаята седяха трите – Вероника, Женя и италианката. И трите с погребални физиономии и с погледи, които убиват. Не знаех нито какво да кажа, нито какво да направя. Трите мълчаха. Казах „Здрасти!“ Никакъв отговор. По едно време Вероника започна да говори. Нарече ме какъв ли не – защо съм си играел с нея, защо съм си играел с другите две, знаел ли съм, че жените трябва да се уважават. И още много, много въпроси.
Посъвзех се от първоначалния шок и започнах аз да питам. Кой, викам, ти каза къде да ме търсиш. Големият ти приятел, вика, ми се обади да ми каже какви ги вършиш зад гърба ми. Глей го ти тоз тъпанар, решил да ми отмъщава, дето му казах някои неща като дойдох и го видях на какво дередже е тука, а в България как се тежкари. После Вероника пусна бомбата – била бременна от мен. Това не бях очаквал. Не знаех обаче, че изненадите не свършват дотук. Женя и италианката казаха същото – бременни били от мен. Три жени бременни по едно и също време, откачих.
Дойде ми в повече. Казах, че излизам за малко и се изпарих. Добре че него ден бях взел заплатата и документите ми бяха в джоба, че успях да изчезна само с това, което беше върху мен. Дрехи-мрехи, зарязах всичко и хукнах да се спасявам. Хванах един автобус за Милано. Оттам се обадих на един приятел в Германия и той каза да тръгвам. Сега пътувам нататък. И ако и там нещо стане, приятели дал Господ из цяла Европа.
По-късно разбрах, че нито една не била бременна и много се смели като ме гледали през прозореца как бягам към автогарата, но не ми пука. Сега го карам малко по-леко с жените, че не ми е до силни усещания.
Автор: Александър Алексиев
