„Те разбрали, че хората въстават против тях и решили да ги унищожат. Хиляди пуми излезли от пещерите и се нахвърлили върху онзи, който молел за помощ дявола. Но дяволът останал непоколебим пред молбите им. Инти, богът на Слънцето, плачел, виждайки всичко това. Сълзите му били толкова много, че след 40 дни потопили цялата долина.“
Според една антропологична хипотеза е възможно доисторическото човечество да е достигнало висока степен на технологичен прогрес. Има не малко свидетелства, че древните хора са разполагали с много по-развити технологии, отколкото можем да си представим днес. Голяма част от потвържденията за това са десетките древни градове, пръснати по морското дъно навсякъде по света.
Съществуват невероятни открития като „структурите Йонагуни край японските острови или потопеният под водата „Мега град“, случайно открит до североизточното крайбрежие на Куба. Тези открития потвърждават достоверността на това, което по-рано се наричаше географска митология – разкази за загадъчната Атлантида, за мистичния остров Туле, за изчезналия континент Му и много други.
Град от древни времена
Типичен пример за такива археологически руини е бил открит във водите на западното крайбрежие на Индия, в залива Кабей на дълбочина 120 фута. Случайно, при проверка на замърсеността на водата, е открит голям град на около 9000 години.
Чрез хидролокатор учените идентифицират различни геометрични структури.
Попадат и на строителен материал, глинени съдове, секции от стени, водоеми и скулптури, кости и човешки зъби. Преди да бъде направено това откритие, антрополозите са смятали, че на това място не е имало цивилизация до 2500 години преди новата ера. Откритият древен град е много по-стар от известната до този момент цивилизация Харапан, която се е смятала за най-старата в този район.
Път по морското дъно
Друг интересен случай е този от 1967 г. при спускане с изследователски батискаф. Уредът открива нещо като път, който минава по крайбрежието на Флорида, Джорджия и Южна Каролина. „Пътят“, открит на дълбочина около 1000 метра е права линия, дълга повече от 20 км и на възраст около 10 000 години.
Но още по-впечатляващо е, че този път е изграден от цимент със сложен състав – алуминий, силиций, калций, желязо и магнезий. Независимо от възрастта пътят е в прекрасно състояние, поддържан изключително чист от океанското течение. Каква технология са притежавали тези, които са построили такава магистрала и за какво са я използвали, остава загадка.
Град, потопен от боговете
По-ново подобно откритие става през 2004 г. при ужасното цунами, което разруши крайбрежието на Югоизточна Азия. Гигантската вълна премести планини от пясък от крайбрежието Тамил Наду в Индия и извади пред изумения поглед на изследователите руини близо до сегашното градче Махабалипурам.
Градът е възникнал през 7 век от н. е. като основно пристанище на царството на Палавите и тогава се е наричал Мамалапурам, вероятно в чест на един от царете. От ХVIII в. датират съобщения, че значителна част от този град е под водата.
По време на цунамито оттеглящата се вода откри двуметрови каменни фигури и други останки от храмовия комплекс на Палавите. Според една местна легенда, град Махабалипурам преживял огромно наводнение преди около 1000 години и потънал във водата за един ден, след като боговете се ядосали на неговата красота. Водата потопила 6 храма от седемте, като последният останал на брега.
Потопените руини се простират на площ от няколко квадратни километра и са на около 1,5 км от крайбрежието. Изследователите смятат, че те са на възраст около 1500 години.
Структурите Йонагуни
Някои учени наричат тези структури археологическото откритие на века. Те се намират близо до японския остров Йонагуни и представляват древни „съоръжения“ под формата на колони, шестоъгълници, улици, галерии и даже стъпаловидна пирамида. Ентусиастите виждат в тях доказателства за човешка намеса – например наличието на варовикови камъни, които не се срещат наоколо, овален камък, който сочи точно на север, и др. По предварителни данни потъналият град Йонагуни е на възраст от 10 000 до 16 000 години.
По-консервативните изследователи обаче смятат, че става дума за естествени образувания като резултат от повишената сеизмична активност в този район – нещо подобно на резервата Побити камъни край Варна.
Потопът в Черно море
Теорията за потопа в Черно море е научна хипотеза, според която около 5600 години преди н. е. е станало катастрофално повишаване на равнището на морето, което може да е послужило за историческа основа на легендите за Всемирния потоп.
Смята се, че причина за нахлуването на води от Средиземно към затвореното по онова време Черно море е мощно земетресение, или може би падането на метеорит. До този момент нивото на Черно море очевидно е било по-ниско от нивото на световния океан.
Тази хипотеза е формулирана през 1996 г. от американските геолози Уилям Райън и Уолтър Питмън от Колумбийския университет. Те пишат, че вследствие на потопа под вода се казва територия от 155 хиляди кв. км, тогава се образува и Азовско море. На мястото на пролива Босфор е съществувал колосален водопад, през който за денонощие в Черно море се изливали близо 40 куб. км вода (200 пъти повече от обема вода, която преминава през Ниагарския водопад). Босфорският поток се е изливал с такава мощност най-малко 300 дни.
Съвременната наука уточнява, че в древността Черно море е било сладководно, но след това в него нахлува солена морска вода. Нивото му се повишава с 140 метра. Изследването на морското дъно позволява да се датират промените във водните растения и утаечните скали от сладководни към солени – това е станало преди около 7 500 години.
През 2000 г. екип изследователи начело с прочутия проф. Робърт Балард и българския учен геолог проф. Петко Димитров тръгват на експедиция, за да открият материални данни за черноморския потоп. Те откриват археологически и геологични потвърждения на хипотезата – древни брегови линии, черупки от сладководни охлюви, потопени речни долини и човешки сгради на дълбочина около 150 м на около 12 мили от крайбрежието.
Радиовъглеродният анализ сочи възраст на сладководните миди около 7500 години. Още през 1985 г. при българо-руска експедиция в Черно море край българския бряг проф. Петко Димитров намира така наречената чиния на Ной, близо до подводни останки от селище. Какви тайни крие тя и какво още може да се намери на дъното на Черно море, засега остава загадка.
Има много учени, които не приемат хипотезата за потопа в Черно море. Но повечето изследователи допускат, че е възможно точно този катаклизъм да е бил историческата основа на легендите за Потопа, разпространени сред народите от Близкия изток. Дардановият потоп (по името на митологичния Дардан, син на Зевс) се споменава и в гръцкия епос за Троя.
Други учени отиват по-далеч в предположенията си и не изключват връзката на черномоския катаклизъм с легендата за Атлантида, преразказана от Платон в неговите „Диалози“.
Морската археология
Морската археология става академична дисциплина през последните 50 години, когато хората се сдобиха с подходящите технологии за дълбоководни изследвания. Според морския археолог д-р Ник Флеминг, по цялата земя има около 500 потопени под вода места, в които са открити руини от сгради, строени от човешка ръка.
Според някои изчисления, една пета от тези участъци са на възраст повече от 3000 години.
Част от тези древни градове е била отнесена от наводненията, други са се оказали на морското дъно под действието на тектонични премествания на земната кора. Всички те са били построени на сушата.
Разбира се, тогава Земята е била по-различна от сега, а и тогавашните хора може би са били много далеч от това, което днес наричаме „разцвет на цивилизацията“.
Наистина ли днешното човечество е върхът на еволюцията или ние сме просто един от пиковете, които са се редували многократно в историята? Много е възможно отговорът на този въпрос някой ден да бъде открит на дъното на океана.
