Искра, 4 години
Идва на гости приятелка, която не я виждала отдавна.
– Ауу, миличко, колко си пораснала! Пу-пу, грозна циганка!
Ех, че като ревва това дете:
– Тя защо ми казва, че съм циганкааааа!
Не помагат особено обясненията, че така се говори, за да не чуе лошата фея, която търси хубави дечица да им почерни нослетата… Малката госпожица се обиди и дълго не обичаше точно тази леля.
Петьо, 3,5 г.
Вечерта в банята го къпят. И той предлага
– Хайде да се заколим!
– Какво, какво?!
– Ами хайде да се заколим със студена вода.
Детето имало наум да се закалява, а не да се коли
Сашо, 4 години:
Вечерта му мият зъбите. Сашо започва да хленчи, че зъбчето го боли, драскал се с четката. Поглежда майката – вярно, венецът е подпухнал и му обяснява:
– Вероятно венецът те наболява. Зъбче ще ти излиза
А той почва да реве неутешимо.
– Какво има, Саше, защо плачеш?
– Не искам да имам излишни зъби!
Женя, 4 години:
Къпят я във ваната и майка й я бърше с хавлията. А тя се оплаква:
-Като бях малка, не ме къпехте, не ми миехте дупенцето…
-Как така не сме те къпали?!
-Ами така – слагахте ме в бебешката ваничка, пооплаквахте ме и в кревата.
Катя, 2 години, спъва се и пада:
– Миличко, с какво се удари?
– С пода!
Петьо, 4 години
– Мамооо, хайде да влезем в магазина да купим играчки!
Майката: – Нямам парички сега.
Петьо: – Ами ще минем през банката.
Нели, 4 години
Вървят по улицата с майка си и виждат мъртво гълъбче.
– Мамо, дай да го вземем, моля ти се!
– За какво ти е, то е умряло.
– Ами за месо.
– Умрелите птички не се ядат, детето ми.
– А на мен пък ми е жал за живите…
