Всичко, до което се е докоснал Фриденсрайх Хундертвасер, е различно, уникално и няма сходство с архитектурни направления или школи.
Авангардно е!
Без значение дали говорим за нестандартните решения в интериора, или екстериора на болница, парк, музей, кафене, ресторант, жилищна сграда.
Там, където е работил, всеки детайл носи философията му за хармонията между човека и природата.
Асиметрия на формите
Домът „Хундертвасер“ в австрийската столица е сред най-посещаваните от туристите обекти. Често да стигнеш до жилищната кооперация, намираща се на Kegelgasse 36-38, е не само трудно, но и почти невъзможно. Десетки автобуси са паркирали недалече от известната сграда, стотици хора се тълпят пред асиметричното здание, постоянно щракват камери и фотоапарати, опашките пред кафенетата в близост са големи.
И всички стоят прехласнати от невероятната комбинация на изкривени ъгли, деформирани линии, по детски наивни цветови комбинации, дървета и храсти, които се подават неочаквано от някоя врата или прозорец, а най-отгоре, на покрива, като корана на архитектурния шедьовър се кипри цял зелен парк.
Дом за обикновените хора
Сградата е собственост на виенската община, а строителството е извършено само за две години, от 1983 до 1985 г. В дома са разположение 50 самостоятелни апартамента, 19 големи тераси, площадки за деца, няколко магазина, зимна градина, 250 дървета и храсти.
Проектът е погълнал над 26 милиона евро, но всеки цент е вложен грижливо и с отговорност към стотици още детайли.
Асиметрията е толкова силна, че не могат да се открият дори и два напълно еднакви прозореца – така Хундертвасер иска да докаже тезата си, че основното в къщите са не стените, а прозорците.
Против рационализма
Фриденсрайх Хундертвасер е смятан за един от най-ексцентричните творци на ХХ век. Роден е в семейството на евреи, но още като дете е кръстен в католическата вяра.
Интересното е, че посещава училище, което използва методиката на Монтесори, в чиято основа е стимулиране развитието на индивидуалните умения и творческо мислене. 15-годишен заминава за Италия, където сменя името си от Фридрих Стовасер на дългото, странно и трудно произносимо Фриденсрайх Хундертвасер. В превод то означава царство на мира сто води – един не само младежки порив за промяна, но и израз на житейската му философия, на която той ще бъде верен до края на живота си.
За кратко време художникът е студент във Виенската академия за изящни изкуства, живее в Париж, после пътешества до Тунис и Мароко, написва теорията си за вегетативната спирала, обявява се срещу рационалните решения и подход в архитектурата.
Екологията става водеща
Идеите от средата на миналия век за равновесието в заобикалящия ни свят, опазването на околната среда в нейната цялост, хармонията между всичко живо около нас е в основата на мирогледа на Хундертвасер. Той мисли, проектира и строи единствено от гледна точка на хармоничната симбиоза между човека и природата.
Архитектът е категоричен, че хората не трябва да живеят в еднакви жилища, наподобяващи стандартни кутийки. Обявява се срещу еднообразието и монотонността.
Повечето от проектираните от него домове са със специфичен покрив, на който расте трева или други растения. Има проекти, на които се отдава дотолкова, че не взема дори хонорар. Отказва се от лукса да живее в красивата си къща във Венеция, като избира една невзрачна градинска постройка.
Умира внезапно от инфаркт на 71-годишна възраст, а на гроба му расте едно-единствено дърво, макар че е посадил над 300 000 дървета в градината си в Нова Зеландия
Великите хора са скромни и винаги си отиват от този свят по начина, по който са живели – тихо и без помпозност.