За него все още се говори под сурдинка. Макар че законодателството ни уж е хармонизирано с международните правни норми, а журналистите правят всичко, за да дадат повече факти за мащабите му и независимо че социалният сектор има планове и програми за ефективни мероприятия.
Виждате какъв общ и силен фронт има срещу скритото насилие в отношенията.
Защо обаче нещо не се получава?
Защо все още се смята, че един шамар от родителя е добра педагогика, че ако мъжът крие доходите си от жената не е отклонение от нормата на поведение, че ако съпругата ходи с насинено око хората приемат, че е паднала и се е ударила на ръба на масата, ако ревността граничи с лудост и се следи денонощно всяка стъпка, то това е от любов.
И така ще продължаваме да мълчим, да го приемаме за нещо обикновено. Махваме с ръка – това не е наш проблем, защо да се бъркаме в хорските работи. Докато не проумеем, че насилието не е личен или семеен проблем, а обществен и социален. Жертва на малтретирането са най-често жените и децата. В западния свят обаче открито се говори и за насилието спрямо мъжете.
Кои са основните форми на насилие и как се проявяват те?
Физическо насилие
Има мнение, че интелигентните и образовани мъже не бият и не унижават любимата жена или деца. Едва ли е така, защото, макар статистиката често да се базира на социални категории и социален статус, поведението, което реално е насилие над друг човек, няма цвят, национална характеристика или място в обществената йерархия.
Ето няколко примера на най-честите прояви на физическо малтретиране: удари с юмрук по лицето и тялото, блъскане, дърпане на жертвата за косите, влачене по земята, нанасяне на ритници, изгаряне на кожата с цигара. Чрез тези груби действия и брутално отношение се демонстрира сила, власт, контрол над личността на жената. Унижението е физическо, но то оставя непоправими следи върху психиката, което води до депресия, затваряне в себе си.
Насилникът вменява чувство за срам. Има жени, над които се упражнява насилие дори и всекидневно. Особено незащитени са децата и подрастващите, които стават свидетели на подобна агресивност. Последствията в поведението им са непредсказуеми. Често деца, видели ужасите на побои над майката, или сами изпитали тежестта на юмруци и ритници, трудно могат да се справят с травмите в живота си като възрастни.
Сексуално насилие
Насилието може да има сексуален характер – изнасилване на жената или полов контакт, без нейното съгласие или желание, грубо проникване в женските органи и причиняване на болка. В този случай се гледа на жената само като на обект за удовлетворяване на първични потребности.
Тя е втора ръка същество, тялото й не й принадлежи, то е собственост на мъжа и той може да прави каквото си поиска с него като със стока. Известни са и случаи на умишлено заразяване на партньора с венерически заболявания. Звучи страшно, нецивилизовано, дори невъзможно, но е също факт.
Емоционално насилие
Тази форма на насилие се проявява най-често като заплахи, шантажи или манипулации. Ако не направиш това, поемай си пътя, ще ти отнема децата, ти не ставаш за майка, ти не си добра домакиня; ако ме напуснеш, ще се самоубия, но първо ще пострадаш и ти; да не си мислиш, че си единствена на този свят; ако не играеш по моите правила, не знаеш как ще пострадаш. Ето това може да се чуе от устата на един насилник.
Публичното унижение е не по-малко жестока форма на малтретиране. То се извършва пред роднини, познати, приятели.
Не само жената е обект на емоционално насилие. Не са редки случаите, когато съпругата се оплаква пред гостите, че мъжът й не става, не носи пари вкъщи, не пипва нищо по двора, че е мухльо. Не подценявайте силата на словото. То причинява болка и страдане, не по-малко силна от тази на физическата травма.
Господарското и собственическото отношение към личността на жената или към други членове на семейството е също проява на насилие. Да се крият вещи, да се унищожават лични премети, да се късат документи, снимки, да се изхвърлят показно дрехи, пак е насилие.
Финансово или икономическо насилие
Мъжът ми не ми дава да работя, иска да си гледам децата и къщата – това може все още да се чуе като отговор от жени, които са принудени да останат вкъщи. Ако обаче това не е желанието на жената, а действие за задоволяване потребностите на съпруга от контрол и ограничаване на свобода й, отново става дума за насилие, този път финансово. Защото жената е напълно зависима от портфейла на съпруга, защото ще трябва да моли за средства, защото правото й на избор е напълно ограничено.
Към това се поставят условията да отчита всяка похарчена стотинка. При подобна проява на домашно насилие жената няма достъп до банковите сметки и спестявания на мъжа, няма право да пита и да се интересува как той разпределя средствата си, които не са семейни, а само негови.
Домашното насилие спрямо близки хора – жени, деца, мъже, роднини, родители, възрастни хора, домашни любимци – има индивидуални черти и белези.
Но само едно лице – на болката, страданието, унижението. И ще го има, докато не разберем, че насилието не води до здраво общество, убива и мечти.
