Те са милички и игриви, пълни с енергия и жизнерадост, на човек му се иска да ги гушне и да ги нацелува.
Да, животните и децата много си приличат, но това не са единствените им общи черти. У нашите четириноги любимци и децата ни има доста сходни черти, което може да е добра основа за младите неопитни родители при възпитанието на бъдещото поколение.
Младата двойка би могла да „репетира” своето майчинство и бащинство, ако си вземе за отглеждане коте или кученце.
Това помага да видим грешките си и да не ги повтаряме в общуването с децата. Не случайно казват, че животното винаги прилича на стопанина си. Като начало питомецът повтаря черти от характера на този от семейството, когото е признало за главен. Затова, ако видите в любимеца си недостатъци, помислете – от кого ги е взел? Не е изключено вие самите да сте го подбудили към някои лоши навици. Вашата котка или куче са ваше отражение, чрез което можете да се видите отстрани.
Същото става и с децата – както и да ги възпитаваме, каквото и да им говорим, те на първо място копират поведението на родителите си. Тоест, трябва самите ние да се отървем от лошите си навици, за да не се предават на потомството.
Животните, както и децата, имат деликатни сетива за атмосферата в семейството и характерът им се формира в зависимост от това, как възрастните се отнасят един към друг. В психологически здрава обстановка те растат спокойни, съобразителни, доброжелателни и уравновесени.
Ако порасналият ви любимец не ви слуша, катери се по масата, не иска да ходи в тоалетната където трябва, често мяука или лае без видим повод, поврежда вещите в дома, ако е страхлив или неуправляем, ако в поведението му се усеща нервност – това е първият признак, че в семейството има проблеми.
Със същите неприятности рискуват да се сблъскат родителите при раждането на дете. Благодарение на домашната животинка обаче те ще имат време да оправят ситуацията до появата на наследника.
Интересно е, че при смяна на стопаните при много домашни любимци се променя и поведението им – това е свързано със семейния ред, с отношението между хората в един дом. Случва се един и същи котарак или куче в присъствието на различни хора да се държи по различен начин.
Животните, както и децата, са склонни да „пробват” възрастните в психологически план. Те често извършват постъпки, за които предварително знаят, че така не се прави. По този начин малките изучават реакцията на възрастните – ще ги накажат ли или ще погледнат снизходително на палавите им номера?
Те са доста упорити в стремежа си да подчинят стопаните си (родителите), затова са способни да повтарят нееднократно едни и същи експерименти.
В такъв случай възрастните трябва да останат твърди, но търпеливи и последователни. Ако детето или животното намерят пукнатина в стратегията на своите възпитатели, те няма да пропуснат да я разширят.
Ролята на „тренажор” за родители могат да поемат високоразвитите бозайници, защото те, както и хората, проявяват емоции. Най-добре с тази задачка се справят кучетата и котките. Рептилиите и дори птиците не стават за подобна цел, те имат съвсем друг вътрешен свят и не могат да обичат или да се привързват.
Четириногите мъници много приличат на човешките деца и колкото повече любов и труд влагате във възпитанието им, толкова по-умни и щастливи растат те. Ако за вашия домашен любимец може да се каже: „умен е като човек, само дето не може да говори” – значи, вие вече сте изминали един етап, готови сте да бъдете родители и да отгледате психически здрави и жизнерадостни деца.
