До полата на мама

До полата на мамаДо полата на мама е сигурно, спокойно и на зАвет. Докога обаче? Умението да бъдеш самостоятелна личност и да се отделиш от родителската опека се нарича сепарация и за всеки човек протича индивидуално. Тежко преживяват отделянето на детето и превръщането му в отделна личност майките. Да бъдем честни обаче – и за бащите не е лесен този процес. До вчера са подхвърляли сладкото си малко момиченце във въздуха и са носели на конче „принцесата на татко”, а днес тя си купува презервативи, реве от любовна мъка по баткото от горния клас и простира еротично бельо на терасата. Неслучайно в последно време жените около 40 години полудяват да бременеят за пореден път и дори понякога превръщат това си отчаяно желание във фикс идея. От страх, че скоро ще отлети от семейното гнездо „птичето” и ще си останат сами със съпруга си. Факт е, че не може да вървим цял живот след отрока си да му бършем нослето, да му напомняме колко е опасно да слиза по стръмните стълби и да го предупреждаваме да внимава с евентуалния пласьор на дрога зад ъгъла. Защо е толкова трудно за майката да приеме мисълта, че детето пораства и върви към своята самостоятелност още от най-ранно детство? Вероятно тревогата е една от основните причини. Непрекъснато внушаваме на наследника си, че светът е едно ужасно място, училището е пълно с озлобени деца и неразбиращи учители, държавата е мащеха към всичките си поданици, а шефовете на работното място задължително третират подчинените си като мравки на норма. Ако наистина вярваме в това, как да го пуснем в „опасния голям живот”, ами ако се спъне и си ожули коляното? Някъде в порастването на мъничето може би е време да започнем да се отнасяме с него като с равно, разбирайки, че то се научава да се справя с живота не по-зле от нас. Вероятно и по-добре дори.

Има жени, които пък непрекъснато се съмняват в ролята си на добри майки. Те не умеят да се вслушат правилно в майчиния си инстинкт и възпитават децата си по стереотипи, които са научили, прочели или наследили от майките си. Повече от всичко се опитват да задържат децата си колкото може по-дълго до полата си, за да са сигурни, че под контрол те ще са по-щастливи. Безброй са примерите на неуверени в ролята си на майки жени. Интересното е, че в повечето случаи те са високо образовани дами, сравнитело късно са създали семейство, имат много богата обща култура и прекалено много познания и прочетени щампи за „полезност”. Когато се сдобият с рожба, те често не смеят да се отпуснат и абстрахират от знанието за „вредните” храни, навици, типове „лоши приятели, които не бива да играят с моето дете”.

Да пуснем порасналото дете да организира само живота си пречат понякога болните ни амбиции. Познайте защо 6 годишното ви съседче ходи на кръжок по математика, физика и рисуване, плува, посещава театрална школа, балет и състав за художествено слово! Едва ли защото иска и има сили. Просто баба и дядо не са имали пари да си позволят всичко това за мама и сега тя се опитва да се реализира чрез детето си. Е, как да я пусне да порасне и да се отдели след 12 години? Сериозна емоционална болка е чувството на загуба у всеки родител, чиито деца видимо се отделят от старото семейно огнище. Това усещане е разбираемо и заслужава уважение. Не се лекува с нищо и вероятно го изпитва всяка майка и всеки баща. Вероятно само се преодолява с времето. Завръщането към сладката грижа за по-малкия човек идва едва с внуците. Представата за семейство се промени доста през последните години. Желязната рамка „Двама+” не е това, което беше преди 10 – 15 години. Все по-често родителите се разделят на по-ранен етап от растежа на децата си като единият остава да се грижи за тях. Предимно майката. В тези случаи тя силно се вкопчва в детето и после и е много трудно да се „откъсне” от него. Рецепти за облекчаване на този процес няма. Ако успеем навреме да погледнем на порастващото човече като на отделна личност със собствен характер, психика, емоционалност и темперамент обаче – ще преминем по-лесно през този мъчителен и неизбежен процес, ще го пуснем от полата си и ще му помогнем да се изгради навреме като самостоятелен и пълноценен човек.