17 март е ден в памет на покровителя на Ирландия св. Патрик (St. Patrick\’s Day). Според преданието св. Патрик въвел християнството на езическия дотогава остров и изгонил змиите. В негова чест се организира парад с песни и танци, а ирландското пиво се лее като река.
17 март е празник не само на ирландския светия, но своеобразен изблик на ирландската душа. Той отдавна е излязъл извън националните граници и се е превърнал в нещо като международен ден на Ирландия, смята се и за част от културното й наследство. В много градове по света – Ню Йорк, Буенос Айрес, Мелбърн – празнуват деня на Св. Патрик. Това винаги е съпроводено с ярки шествия, паради и чествания, а хората задължително се обличат в зелено (националния цвят на Ирландия). Обикновено на ревера си мъжете закичват детелина, символ на късмета. С името на Св. Патрик са свързани много легенди. Например как той с помощта на трилистна детелина обяснил на хората символа на Светата Троица: „Така както три листа могат да растат от едно място, така и Бог може да бъде единен в три лица”, тази негова фраза вече е почти христоматийна.
Традицията да се закрепва трилистна детелина на дрехата в Ирландия символизира кръста. Написан е църковен химн, в който се разказва, че Св. Патрик чрез детелината прекъснал езическия ритуал, който се извършвал в Тара, кралската столица на Ирландия по онова време. Св. Патрик е един от най-почитаните светци. Западната църква го чества на 17 март, а Православната – на 30 март по нов стил.
В Деня на Св. Патрик обаче се преплитат и езически мотиви. Един от постоянните герои в честванията е леприкон – приказният обущар, който има скрито гърне със злато. И ако търсачът на съкровища има късмет да хване леприкона, то това същество е длъжно да му каже къде е скрито златото. Обаче ако случайно хванете леприкон, имайте наум, че не трябва да му вярвате докрай – тези човечета са много хитри и лесно могат да ви измамят.
Казват, че леприконите са навлезли в празниците, посветени на Св. Патрик, съвсем наскоро. Просто на фирмите, които продават картички за този празник, им е бил нужен симпатичен персонаж, който може да се нарисува навсякъде. А суровият, макар и добър светия-проповедник не подхожда особено за тази роля.
Леприконите обикновено носят островърха шапка и кожена престилка. И още малко за парадите – хората се обличат в екстравагантни костюми, има духови оркестри, задължително пищят гайди. В народните традиции се споменава, че този празник се е родил първо в Ирландия, макар че Ню Йорк и Бостън оспорват палмата на първенството. В Ню Йорк например твърдят, че първият парад е бил организиран през 1762 г. именно там. По това време Ирландия е била под английско владичество и е напълно възможно жителите на непокорните североамерикански колонии по този начин да са изразявали своята солидарност със сънародниците си.
Денят на Св. Патрик е държавен празник в Ирландия, Северна Ирландия, на остров Монтсерат, в канадската провинция Нюфаундленд и в Лабрадор. Отбелязва се от ирланската диаспора по цял свят, особено пищно във Великобритания, Канада, САЩ, Аржентина, Австралия и Нова Зеландия.
Снимка: БГНЕС
