Кои са народните будители? Нека се върнем назад в нашата история, да си спомним думите на Паисий: „О, неразумний юроде, поради что се срамиш да се наречеш българин?“ През столетията на мрак и безпросветност винаги е имало хора, които палели искрата на надеждата и събуждали българския национален дух.
Бавно, полека, трудно и незабележимо в началото, тези хора – обикновени учители и духовници, със своята енергия и светъл оптимизъм помагали за израстването на националното самосъзнание. Още в средата на 19 век, още във вековното чуждо владичество, българите сме имали театър, започнали да се развиват съвременните литературни жанрове, получило развитие и научното дело. Кой, ако не нашите църковни дейци през 1869 г. успели да постигнат признание за самостоятелната Българска екзархия?
Сред имената на будителите са Васил Левски, Христо Ботев, братя Миладинови, Софроний Врачански и много, много, много други светли имена в нашата история. Делото им е живо и днес, въпреки новите трудни времена за българската духовност. Все още имаме мрежа от народни читалища, в които свети пламъчето на българския дух; има светли хора и общественици, които работят в името на обществената полза, доброволно и с мисъл за България.
Но не започва ли всичко от семейството, от домашното огнище, където да се възпитава любовта към род и Родина? Съумяваме ли да дадем на децата си онази национална гордост, „че и ний сме дали нещо на светът“, че има за какво да сме щастливи, че сме българи и наследници на славен род? Успява ли родното училище да възпитава и възражда националните ценности? Трудни въпроси, с все по-трудни отговори… Но в края на краищата, нима са били по-леки пътищата на истинските народни будители?
Затова е датата 1 ноември, отбелязана за първи път през 1909 г. в Пловдив, а после от 1921 до 1945 г. чествана като национален празник. В най-новата ни история Денят на народните будители започва да се чества отново от 1992 г. по идея на българския историк, писател и общественик Петър Константинов.
