Пигмеите от тропическите гори в Камерун могат да бъдат отличен пример за сплотен екип и ефективно лидерство в съвременната корпоративна култура. Това казва психоаналитикът и специалист в сферата управление на персонала Манфред Кетс де Врис. Кетс де Врис е психоаналитик, икономист и специалист по управление на персонала и развитието на лидерски качества. Консултант в най-големите корпорации на Европа и САЩ. Автор е на книгите „Мистиката на лидерството. Развитие на емоционалния интелект”, „Лидерът на кушетката. Клиничен подход към промените на хората и организациите”
Живял е известно време сред пигмеите и е проучвал принципите, върху които се гради животът в племето. Ето седем съвета, които е полезно да имаме предвид, дори живеейки в условията на „цивилизация”.
Урок 1 – членовете на групата се уважават един друг и си вярват
В тежките горски условия може да се оцелее само заедно. Храната винаги не достига, ловът може да е опасен. В гората живеят свирепи бикове, горски слонове, бързи леопарди, смъртоносни змии, опасни мравки. Тук са задължителни взаимното доверие и помощ. Където съществува доверие, много от проблемите се решават от само себе си – както в тропическия лес, така и в офиса на западна фирма.
Сред пигмеите, за разлика от други африкански народи, няма дискриминация на жените. Отношенията между мъже и жени са изключително равноправни. Жените ходят на лов заедно с мъжете, осигуряват значителна част от храната и активно се занимават с разпределението и обмена на храната. Мъжете не само изпълняват тежка работа, но могат да събират гъби и орехи, да готвят, перат, да къпят децата… Жените участват в обсъжданията наравно с мъжете и по необходимост изпълняват и тежка работа.
Урок 2 – членовете на групата се подкрепят и защитават един друг
Независимо от взаимната подкрепа, и при пигмеите възникват конфликти. Но няма физическо насилие срещу жените. Споровете обикновено се решават чрез диалог, медитация, шеги или чрез „преосмисляне на конфликта”. Кетс де Врис привежда пример за онагледяване. По време на семеен скандал една жена, изразявайки недоволството си, методично късала листата от покрива на колибата. Мъжът (според правилата на племето) би трябвало да я спре. Но той даже не помръдвал.
Жената нямала друг изход, освен да продължи. Накрая от колибата били откъснати всички листа. Но тъй като жената така и не получила очакваната реакция на мъжа си, тя с явна неохота започнала да измъква дървените колове – скелета на колибата.
В този момент селото, което наблюдавало скандала от самото му начало, започнало да негодува – работата отишла прекалено далеч, нарушен бил принципът за грижа един към друг. Тогава на мъжа му хрумнало как „да преосмисли конфликта”.
Той казал на жена си, че няма смисъл да вади коловете, защото само листата са… мръсни. След кратко объркване тя съобразила накъде клони той и помолила да й помогне да отнесе листата до ручея. След това двамата дали вид, че мият тези листа, за да ги отнесат обратно. Макар че в селото всички знаели какво се е случило всъщност, всички били доволни, че кавгата е приключена. А някои жени в знак за солидарност даже свалили и измили по няколко палмови листа от своите колиби.
Конфликтите са неизбежни, това е част от човешката природа. Но когато нещо заплашва цялата организация, всеки член от екипа трябва да бъде готов да помогне и да защити останалите. В ефективните екипи хората отделят много време да обсъдят разногласията, като при това запазват самоуважението си. При всяка възможност трябва да се „преосмислят” поводите за конфликт, като ги превръщат в повод за сътрудничество.
Урок 3 – членовете на групата са открити за диалог и общуване
Пигмеите решават споровете си чрез неформални методи. И макар че всеки човек носи лична отговорност за разрешаването на конфликта, в случай на неуспех той има право да се обърне за помощ към другите, за да го разреши.
Например, ако мъжът пигмей се е скарал с жена си и не може да заспи от нерви, той е длъжен високо да извика за помощ (всички колиби са наблизо) приятелите и роднините си. Жената прави същото и цялото село ще участва в разрешаването на конфликта, докато той не се уталожи. Важен детайл – при пигмеите решаването на споровете не се отлага дълго. Така цялото племе се старае да доведе до минимум негативните емоции, а не да ги „замита под чергата”.
Техниките за разрешаване на конфликти, използвани от пигмеите, са подходящи и за служебни екипи. Един от типичните методи са шегите и смехът. Може да помогне и тактиката за отвличане на вниманието – хората просто да забравят за какво е възникнала кавгата. Важна роля в разрешаването на спорове играе така нареченото „управление на емоциите”. Пигмеите изобщо не се притесняват да изразят това, което чувстват. За тях е по-добре „да вдигнат повече шум”, отколкото да премълчат. Поради факта, че всички членове на групата открито изразяват емоциите си, по-слабо се проявяват защитните реакции, което води до по-честно общуване.
Урок 4 – всички в групата се стремят към обща цел
Осигуряването на месо за пигмеите в много случаи и въпрос на оцеляване. Разбира се, всеки от тях може самостоятелно да застреля птица или маймуна, но най-ефективен начин е груповият лов, при който животните се подгонват към мрежа-капан. Успешният лов с мрежи изисква сътрудничество и наличие на обща цел за всички участници – мъже, жени и деца. А общата цел дава мотивация за работа в екип. По време на лова всички участници носят своите мрежи и ги съединяват в голям полукръг. Обикновено децата и жените подгонват животните към мрежата, а мъжете стоят зад нея и убиват жертвата. След лова месото се разделя между участниците по точно определени правила.
Във всяка организация екипната работа ще бъде неефективна без наличието на общи цели, които от една страна трябва да са реалистични, а от друга – да дават възможност на членовете на екипа да разширят собствения предел на възможностите. Когато екипът успее да изпълни усложнена задача, всички в него чувстват особена гордост.
Урок 5 – хората в групата трябва да имат общи ценности и убеждения
На страничния наблюдател животът на пигмеите може да се стори весел и безгрижен, но това впечатление е доста измамно. Зад външния хаос се крие ред. Всички пигмеи от ранно детство усвояват правилата на поведение, предавани устно от поколение към поколение. Те се основават на културните ценности и убеждения и позволяват на малките общности да функционират успешно. Готовността да се споделя, да се сътрудничи, независимостта и автономията са базови ценности на пигмейското общество. Още една важна ценност е поддържането на мир сред членовете на групата.
Всеки работен екип трябва явно да демонстрира своите основни ценности и принципи и ясно да определи какво отношение и поведение трябва да имат служителите. Важно е тези правила да се подкрепят от разкази и традиции, които на свой ред укрепват груповата идентичност. И накрая, необходими са санкции, ако на някого му хрумне да направи крачка встрани от приетите правила.
Урок 6 – интересите на групата стоят по-високо от интересите на отделните й членове
Веднъж по време на лов един от пигмеите, недоволен от това, че за деня не е успял да улови нито едно животно, се отделя от групата, хуква напред и поставя своята мрежа пред мрежите на другите. Хващат го на място за извършване на сериозно престъпление – той е поставил своите интереси над интересите на групата. Наказанието за поведението му са унижение и насмешки. Смеят му се жените и децата, обявяват му бойкот… Впрочем, временен бойкот – пигмеите не помнят дълго злото. В малката общност хората не могат да си позволят да игнорират другите.
Този пример от живота на пигмеите показва, че добрите екипни играчи съблюдават правилата на екипната работа. Те разбират индивидуалните и екипните роли. Не позволяват личните им интереси да застанат по-високо от интересите на екипа. Екипната работа може да е успешна само в атмосфера, която приветства личната свобода и творчество, но в рамките на общите цели на организацията. За да се съхрани този баланс, всеки член на групата трябва да осъзнава къде са границите на неговата лична свобода.
Урок 7 – членовете на групата са равноправни при вземането на решения
За разлика от другите африкански общности, при пигмеите няма „важни хора”, вождове или върховен съвет, лидерството не принадлежи на един човек. Равноправието при пигмеите достига максимум – всички членове на групата имат право да приемат решения. Старите са уважавани, но не заради богатството или заради статута им, а за техните знания и умения. Ако мнението на някой от групата е по-важно при вземането на решения, това става заради неговите допълнителни ценни навици – например правене на лъкове, лов или свирене на музикален инструмент. И даже в този случай всеки член от групата е готов да застане срещу всеки авторитет, ако почувства, че неговото решение ще навреди на групата. Като резултат всеки смята решенията на групата за свои собствени.
Ако погледнем зад кулисите на която и да е ефективна организация, можем да открием подобен подход към въпросите на лидерството. Успешните лидери мотивират подчинените си напълно да се включат в екипната работа, подробно обясняват общите цели, избягват всякакви интриги и организират работата така, че да се чуят всички гледни точки.
