Често смятаме, че тийнейджърите са инат и не ни чуват какво им говорим. Опитваме се да общуваме с тях, но те ни избягват. Едно трябва да имаме наум, когато собственото ни дете навлезе в трудната възраст – тийнейджърите още не са възрастни, но и не са малки деца вече. Затова ще ни трябва много повече търпение и разбиране към промените в поведението им.
Тийнейджърът наистина иска родителите да му отделят повече внимание, независимо че на пръв поглед се старае да не му личи. Вместо само да чуете на две – на три детето си, отделете му повече време, за да вникнете в проблема – особено ако той или тя сами са поискали да ви разкажат. Обикновено на тийнейджърите им е трудно да изложат мислите си и на вас ви се струва, че ви говорят глупости. Но направете усилие и чуйте подробностите, за да можете да обсъдите заедно темата, която ги вълнува. Може да ви се струва, че детето казва нещо не особено правилно или съвсем непостижимо, но ако започнете да го критикувате или да се карате с него, пукнатината в общуването ще се превърне в пропаст. Оставете за час изключително важните си занимания и го изслушайте.
Да, не е лесно да бъде разбрано това, което тийнейджърът ще ви каже. Научете се да се поставяте на негово място и да разберете причините за неговата тревога. Родителите могат и да не подозират от какво се притеснява детето им. Освен училището, образованието и мислите за бъдещето, у тийнейджъра могат да възникнат проблеми с приятелите, може синът ви току-що да се е влюбил в някое момиче от училище.
Ситуацията е сложна – тийнейджърите искат родителите им да знаят колко им труден животът, обаче в никакъв случай не искат да ги критикуват, ругаят или даже да ги разпитват как е минал денят им, когато се приберат вкъщи. Това въобще не означава, че не трябва да питате нищо. Можете да разберете вашето дете и да му покажете, че не сте безразлични към него, задавайки въпроса си с усмивка и достатъчно открито. Не питайте неща, на които ще получите само отговор „да” или „не” – това само ще приключи разговора.
Всеки тийнейджър иска да е материално независим. За нас може да е дразнещо, че когато му купите нещо ново (дреха, обувки, телефон), той или тя бързат да се похвалят на приятелите си, започвайки с „купих си”, макар че това е станало с вашите пари. Затова опитайте да им намерите работа с непълно работно време или ги подкрепете сами да потърсят някаква заетост.
Вашето дете ще може да натрупа жизнен опит чрез тази работа, а от друга страна, ще има собствени пари за джобните си разходи. Разбира се, вие трябва да обръщате внимание как детето ви си харчи парите, но не трябва да задавате прекалено много въпроси или да прекалявате с предупрежденията, защото ще постигнете точно обратния резултат.
Обръщайте внимание на мнението и на съветите, които порасналото ви дете ви дава. Всеки тийнейджър иска да покаже, че е вече достатъчно зрял и мъдър сам да взема решения.
Ако искате например да направите някои промени в интериора у дома, посъветвайте се с него и дайте на неговите идеи еднаква тежест с вашите. Вашият тийнейджър може да има блестящи предложения и ако ги използвате за ремонта, той ще почувства, че уважавате съветите му, тоест – че гледате на него като на равен.
