Всеки има собствена представа за света – едни го смятат за зъл и негативен, други – за добър и позитивен. Всъщност вселената е неутрална и ни дава точно това, което искаме да получим. И не само го искаме, а го програмираме в бъдещето си. Механизмът на действието няма нищо общо с мистиката и е много прост – нашите психични процеси (памет, внимание, мислене, възприятие) са избирателни.
Като правило, с всеки от нас се случват и добри и лоши неща, приблизително в еднаква степен. Човек обаче забелязва само това, за което е програмиран (или сам се е програмирал). Същото се случва с конкретните събития. По принцип, всяко събитие е неутрално, но ние му придаваме значение и смисъл в момента, когато го възприемаме или го обмисляме.
Изводът – ако искате да бъдете щастливи и успешни, учете се да мислите позитивно. Ето какво включва позитивното отношение към живота:
– възприемане и мислене
– настройка
– афирмации (така наречените „формули на щастието”)
Позитивното възприемане и мислене се основават върху описанието и възприемането на всичко, което се случва с човека и около него в положителен смисъл. Обикновено наричат това оптимизъм. Нали си спомняте прословутия пример с наполовина празната чаша – оптимистът и песимистът я виждат различно, макар че тя е една и съща – наполовина празна или наполовина пълна. За същото става дума и при всяко житейско събитие, от което песимистът излиза огорчен и нещастен, а оптимистът – бодър и щастлив.
Тези формули са много прости в обикновените житейски ситуации, просто формулирайте мислите си в положително, а не в отрицателно звучене. Например – не „не мога да дойда след половин час”, а „ще дойда след един час”.
Позитивната настройка е всъщност вярата, че ще се справите с всичко. Тя е неразривно свързана с положителната самооценка, благодарение на която в съзнанието възникват мисли от типа „аз мога”, „аз съм готова”, „аз съм достойна за…”, „ще успея”. Ключови тук са два момента – първо, концентриране върху себе си (именно това обикновено носи успех на човека), и второ, във всяка фраза има позитивна връзка между успеха и същото това „Аз”.
Афирмацията е позитивно утвърждаване, в което се поставя акцент на това, което човек би искал да притежава (качества, способности, умения, навики, вещи и събития). Тя се изгражда с оглед на бъдещето, но задължително в настоящето. Пример за афирмация могат да са следните фрази: “С всеки изминал ден все по-лесно и по-лесно създавам контакти с хората”, “Количеството пари, които имам, непрекъснато се увеличава”, “Продавам повече стока” и т.н. …
Афирмациите са много полезни, но само ако се използват редовно. Можете да ги произнасяте мислено или на глас, да ги записвате многократно и да ги прослужване и даже да ги изпеете! Важно е да помните, че механичното им прочитане без включване на емоция и чувства е безсмислено, тъй като няма да ви зареди с позитивна енергия.
Има определени правила, според които трябва да съставяте афирмациите, за да действат:
Афирмациите трябва да се формулират в настоящето, в никакъв случай в минало време. Използвайте за афирмации само думи, които имат позитивна окраска и избягвайте негативните послания:
Афирмациите трябва да предизвикват у вас само положителни емоции и усещания, като радост, възторг, вдъхновение и страст.
Те трябва да са кратки и в същото време образни и ярки, затова не включвайте двусмислени и размити мисловни конструкции.
Афирмациите трябва да бъдат конкретни – формулирайте точни, а не абстрактни желания и цели.
Съставяйте сами своите афирмации – не ползвайте в никакъв случай нечии чужди. Те трябва да подхождат само на вас.
