Обичам те – две толкова кратки и толкова всеобхватни думи – като вселената, от която идваме и в която вероятно душите ни се връщат след земния си път. Две думи, които чуваме за първи път с първата глътка жив въздух от най-ценния човек в живота – от мама. Тогава не ги разбираме, само ги чувстваме, но какво огромно чувство е това! На радост и спокойствие, на любов, която ни обгръща отвсякъде, на сигурност… Кой ще се наеме да опише какво означава за детето любовта на майката и нейния нежен шепот: „Обичам те, миличко!“ Учим се от нейната любов, прохождаме с нея, растем с нея, ако имаме това щастие да е до нас винаги. Малко по-късно осъзнаваме и какво означава татко да каже: „Обичам те, детето ми!“ О, колко сигурност, увереност и защита внушават тези думи! Как ни карат да се хвърлим на врата му и да замрем в обятията му, които тогава – в онова безгрижно детство, са нашата истинска крепост…
Постепенно израстваме и се срещаме с много други хора. Постепенно се учим да обичаме и другите хора от семейството, и другите хора от обкръжението ни, да обичаме приятелите си. Научаваме се колко много лица може да има любовта и колко силни други чувства я придружават по пътя ни – чувство на доверие, на уважение, на взаимопомощ, състрадание, подкрепа. Но светът не е само любов и в различни моменти виждаме неговото тъмно лице – нараняват ни, обиждат ни, предават ни, изтръгват вярата ни в доброто, хвърлят ни в праха… Но дълбоко в сърцето ни гори пламъчето на онази безусловна любов, покълваща с първите думи на мама: „Обичам те!“
По пътя ни има много препятствия и трудности, много кръстопътища ни карат да направим избор, много срещи ни вдъхновяват или разочароват, докато в един миг – пак, ако сме имали късмет, срещаме един човек, който се откроява сред всички. Срещаме своята любов, учим се да я съхраняваме и да я пазим от злини, да я поливаме с чувствата и енергията си, за да разцъфти като най-красивото цвете на света. Срещаме човека, с когото искаме да извървим дните си, да създадем семейство, да вървим заедно през света. Колко щастие има в думите „Обичам те“ тогава! Колко надежда, колко слънце излъчват тези думи, как променят света наоколо…
Не пропускайте да казвате „Обичам те!“ на близките си хора, приятели! Казвайте го, когато станете сутрин, когато се прегърнете за довиждане, когато се срещате за кратко и всеки тръгва по своя път. Казвайте „Обичам те!“ често, дори без повод, просто за да им засвидетелствате своята любов.
Повтаряйте „Обичам те!“ толкова често, колкото имате шанс да го направите, защото връхлитат трудни мигове, минават годините и някои от тези хора отиват в друг, може би по-добър свят. Тогава пак казваме „Обичам те!“, но вече само с надеждата, че те ще ни чуят някъде оттам… И боли всяка пропусната възможност да им го кажем, за да обгърнем с любовта си любимите хора.
Учете се на любов, мили приятели! Не крийте и не премълчавайте думите, защото няма по-красиво, по-светло и по-вдъхновяващо чувство от любовта.
Обичайте и казвайте: „Обичам те“ на своите любими хора. Така светът става с една идея по-светъл и по-добър…
Бистра Варнева
