Отношенията от разстояние се ползват с лоша репутация, кой каквото и да говори. Вие само си помислете колко такива истории знаете и колко от тях са завършили с щастлив край. Резонен е въпросът на какво въобще могат да ни научат подобни отношения, освен на умението да живеем самотни и да заспиваме в студено легло?
Ето какво споделя Катрин Морисън по темата.
Започвам със себе си. Когато казах на мъжа ми за какво искам да напиша статия, той нервно се разхихика. Заедно сме 9 години, като от тях 4,5 години живяхме в различни държави. Бяхме заедно в началото в Ню Йорк, после аз бях на стаж в Лондон, а после и на практика в Германия. От година и половина живеем заедно и почти не се разделяме. Надявам се завинаги.
Това бяха тежки години, макар да съм уверена, че именно те помогнаха на двама много млади хора (запознахме се на 20 г.) да съхраним отношенията си, да не се разбягаме всеки по своя път, каквито примери зная много и много. Ако се фокусирам върху себе си, своето учение, работа и интереси и си задам въпроса беше ли тежко? Да. Имало ли е моменти на отчаяние? И то какви! Въпреки това си беше едно време прекрасно, с внезапни срещи, непредвидени полети, писма, разговори по Skype и какво ли не още…
По-късно, когато преминах през курс по психотерапия, осъзнах, че именно благодарение на опита ни ние с мъжа ми достатъчно рано осъзнахме, че всяка връзка е много работа, а не само безгранично чувство.
Long-distance relationship е нещо, което не можеш да оставиш на самотек. Всеки ден двамата са длъжни нещо да влагат в своята връзка: да намират време за общуване, нужните слова за подкрепа, да мислят за уреждане на среща и т. н. Именно поради това психолозите смятат, че отношения, които са преминали през изпитанието на разстоянието, по-често издържат на по-нататъшните предизвикателства.
Според една статистика в отношения на разстояние се намират 4,3% от американците, а това не е никак малко.
Изследователи от американския център по изучаване на отношенията от разстояние обвиняват икономиката и интернет за появата на огромен брой разделени влюбени. Изводът е очевиден: нарастващата мобилност на работната сила не оказва добро влияние върху качеството на личния живот и има значителен дял в създаването на long-distance relationship. Както и многочислените сайтове за запознанства: ежегодно хиляди хора по света намират половинката си в интернет, въпреки географията.
На риск от long-distance relationship са подложени и студентите, които заради учението си оставят първата (а може и втората си) голяма любов и отпътуват в други градове и държави. Лекотата, с която хората се придвижват по света и поемат изпълнението на проекти в различни точки на земното кълбо води до появата на такъв феномен като отдалечения брак или както го наричат социолозите – дистанционно семейство. Те се отличават от традиционния брак по това, че съпрузите не живеят заедно (в повечето случаи заради работата си), съхранявайки нежни романтични отношения, без никаква мисъл за развод.
Резонен е въпросът: защо някои двойки не издържат раздялата, а други продължават връзката си, все едно са заедно? Може ли да се предвиди коя двойка ще се справи с отношенията си на разстояние и коя ще се разпадне? Според психолозите Ли и Карол Пистол от американския университет Пердю това е напълно възможно. Работата е в това, че върху нашите отношения с околните повече от всичко влияе онзи модел на привързаност, който сме сформирали в детството си, общувайки с родителите и членовете на семейството.
Хората с т. нар. надежден стил на привързаност са уверени в себе си, на тях не им трябва потвърждение на собствената привлекателност и ценност от страна на другите хора, те са способни да съблюдават баланса между независимостта и близостта в отношенията. Такива хора не се боят от самотата, комфортно им е насаме със себе си, поради което отношението им към партньора е неизменно, независимо от това дали той се намира редом до тях или на хиляди километри.
Ако на човек е свойствена тревожна привързаност, то той ще се чувства страшно тежко далеч от любимия човек. Без постоянно одобрение и потвърждение на любовта такива хора „изсъхват“ и започват да губят разсъдъка си. Когато любимият човек е далеко, „тревожните“ типове първо се отдават на самокритика, а после започват да откриват недостатъци в партньора си и в отношенията като цяло. Те са максимално чувствителни към сложното, което неизбежно се появява в long-distance relationship, а отсъствието на любимия за тях е равносилно на загуба на самия себе си.
Провеждайки изследване сред 600 човека, които имат опит в отношенията от разстояние, психолозите са изчислили, че удара издържат ония двойки, в които поне единият партньор притежава надеждната привързаност.
Но какво се случва, ако и двамата са все още недостатъчно мъдри и опитни, за да не се тревожат и да не се притесняват? Преди всичко, трябва да осъзнаете, че от момента, в който се прощавате на аерогарата и самолетът остави върху земята само сянката си, вие вече не можете абсолютно нищо да контролирате. Традиционните отношения на разстояние са подобни на смърт. Всеки опит за контрол само усилва тревогата, раздухва нездравословната фантазия, всявайки в душата ви съмнения и страхове. В крайна сметка, резултатът е, че у вас остават все по-малко сили, време и внимание за любов – а тя е единствената, която помага да се преживее раздялата.
Вашата задача е да установите крепка връзка, а всяко съмнение създава микроразриви и трябва да сте наясно с това. Как да го избегнете? Бъдете тук и сега, а не в мислите и мечтите си. Чувайте се с любимия по телефона, пишете си по скайпа, споделяйте всичко, което се случва с вас. И хрониката на събитията, и чувствата. Позволявайте си да поклюкарите малко. Обсъждането на трети човек колкото и да е неетично много сближава. Психологически факт: обмяната на последните клюки прави отношенията по-здрави. Така или иначе, ще си кажете един на друг: „Ние не сме като тях“. И това ще подейства успокоително на раздялата.
На първо време, възможно е да ви се стори, че сте принесена в жертва – заради неговата кариера или учение. Или обратно – жертвата е любимият ви мъж, ако на вас ви се наложи да отпътувате. И едното, и другото са неконструктивни и добавят излишен патос във всекидневните разговори. Вие се усещате мъченица или обратното – борите се с чувството си за вина и като резултат започвате да говорите прекалено възвишено. Оставете тази работа. По-добре е да делите с любимия чувствата си, любопитни дреболии от всекидневието, защо не и сексуални селфита – това поддържа пламъка на любовта.
Между другото, един полезен съвет дават опитните във връзките от разстояние на новачките: оставяйте у приятеля си (и той на вас) някаква вещ, която да ви напомня един за друг. Идеалният вариант е тези вещи да носят аромата на вашата половинка. Това е малка хитрост – не е просто битов жест на нежност.
Ароматът, знайно е, играе много важна роля във формирането на близостта – не само сексуалната (за жалост ароматът не може да се предаде по скайпа), но и емоционалната. Срещайки се след дълга раздяла, по аромата вие ще разберете, че пред вас е любимият човек, срещата с когото толкова дълго сте очаквали. Ако сте забравили аромата му обаче, организмът сигнализира „стоп“ и не иска да приеме „чужденеца“: всичко в него ще ви се струва непривично и чуждо. Именно заради това психолозите съветват да не скъсвате с аромата му, за да може и вашият организъм да го приеме след дълга раздяла.
