Ако виждате, че вашето дете е талантливо, обича да рисува, да танцува, да пее или нещо друго – трябва да намерите време за тези занимания. Възможни са много различни варианти и обикновено почти всичко зависи от вашето желание за подкрепа.
Изберете кога
Има ли в дневния ви график свободно време? Даже ако намерите 10-15 минути, все е нещо. Това може да бъде, когато детето си идва от училище или от детската градина, преди или след обяд. Или между две занимания (например, между обеда и вечерята), или когато вървите от училище до дома. Творчеството помага тези преходи да станат плавно и органично се вписва в дневния ред.
Запишете в календара
Постарайте се да направите новите занимания неотделима част от всекидневието си, било то рисуване след закуска, семеен фестивал на изкуствата веднъж седмично или посещаване на художествен клуб. Ако ги запишете в графика си, със сигурност ще намерите време да ги организирате.
Увличайте децата, докато вие сте заети
Докато чистите къщата, готвите или работите, децата могат да се заемат с някакво по-просто занимание, което не изисква вашето участие. Например, да лепят фигурки от пластилин или глина, да рисуват, да правят колажи.
Подгответе на детето материалите, подходящи за неговата възраст, като имате предвид, че няма да можете да го наблюдавате непрекъснато.
Дайте на децата да решат сами – след като сте им организирали мястото за творчески занимания, нека те могат да се занимават в своето кътче и да правят, каквото и когато решат.
Следвайте вдъхновението
Приветствайте непланираните занимания. Вдъхновението носи неочаквани плодове и може да бъде незабравим опит. Без значение дали детето или вие сте имали инициативата за това.
Търсете нови идеи
Ако започнете веднъж, винаги ще трябва да сте готови за нови творчески занимания, нови общи проекти и упражнения. Това е чудесен начин неусетно да се укрепи семейството.
Приемете създаденото
Първото и най-важно нещо в разговора с детето е да приемете това, което то е сътворило, дори ако ви прилича на извънземно чудовище. Приемете работата му – не е важно въобще дали я разбирате или не.
Не питайте „Какво е това?”
Въпросът „А бе ти какво си намацал тука?”, зададен за драскулките на рожбата ви, няма никакво значение за самия него. Тя винаги може да каже, че рисунката е готова, но още не знае как да я нарече.
Нещо повече – ако детето е рисувало или лепило от пластилин нещо конкретно и предполага, че вие веднага ще разберете за какво става дума, подобен въпрос може да го разочарова силно.
Не се опитвате да познаете
Вие искате да сте отзивчиви родители и да разберете какво ви показват? Това е нормално. За вас. Но да гадаете какво е нарисувало детето, дори да е нещо общо („Това е къща!”) или по-конкретно („Това е домът на баба!”), не е много желателно. Възрастните често не успяват да „разчетат” рисунките на децата си.
Подкрепяйте
Ако искате да увеличите увереността на детето в себе си и да го подкрепите в желанието да ви показва своите работи, радвайте се на тези опити. Кажете му колко ви харесва това, което е нарисувало или направило, особено ако емоцията ви е искрена.
Слушайте детето
Внимателно слушайте, ако детето иска да ви разкаже какво рисува, но гледайте да не се намесвате със съвети. Само така създаденото ще бъде истинско творчество на детето ви. Иначе може неволно да повлияете на процеса или на самия резултат.
Питайте открито
Откритите въпроси не предлагат готови отговори (и не ги съдържат в себе си). Когато разпитвате детето какво прави, вие показвате уважение към него и работата му. Освен това, то ще се научи да мисли над това, което прави.
Попитайте например: „Какво можеш да ми разкажеш за рисунката си?” Ако детето каже: „Това е човек”, вие можете да предложите варианти, които му помагат да уточни идеята си. Да попитате това възрастен човек ли е или дете, момче или момиче, на колко години, за какво мисли той? Какво смята да направи? Така вие стимулирате въображението на детето.
Не оценявайте
Когато детето показва на родителите си новата си рисунка, много от нас машинално казват: „Колко красиво.” Или започват да гадаят: „Това прилича на влак”, „Това динозавър ли е?” Такива коментари се правят с добри намерения, но са без душа. Какво означава „красиво”, ако ви казват така за вашата работа? „Красиво”, „страхотно”, „браво” стават безсмислени думи, ако възрастните ги използват твърде често, когато просто не знаят какво да кажат.
Никога не му се карайте за това, което е нарисувало
Дори ако детето е нарисувало нещо странно и неразбираемо, или пък нещо, което не ви харесва. Ако му се скарате, то ще се огорчи и даже може да реши, че за нищо не е способно.
Освен това, замислете се – може и да не ви харесва, че рисунката е абстрактна и вие да убеждавате детето, че картината трябва да има разбираема тема. А всъщност не виждаме ли точно обратното в почти цялата съвременна култура? Бъдете приятелски снизходителни, за да не задушите творческия порив на рожбата си още в зачатие.
