Какви ли не странни хобита имат хората. Колекцционират се марки, монети, пощенски картички, оръжия, стари книги, ордени, вещи от бита, часовници и още, и още. Има обаче един човек във Варна, който има по-различна колекционерска страст. Няма да е пресилено да се каже, че ученият от Института по океанология Траян Траянов е притежател може би на най-богатата колекция у нас от… подводни лули. Някои са събирани лично от него от морското дъно, други са му подарък. Но сбирката му дава повод за гордост, тъй като самият той знае много от тайните на морското дъно, има издадена и книга за това, а знае и историята на някои от експонатите – негови и такива, които се съхраняват на различни места по света.
Страстта на Траян Траянов към подводните лули идва при едно негово водолазно спускане до гемията, потънала в края на 19 век до местността „Карантината“ край Варна. Това става през 1968 г., когато Траян и още двама водолази намират около 15 лули от бяла глина, украсени с орнаменти. Сред тях е и една много красива с шестлистно цвете на чашката. Тъй като лулите били неопушени, Траян и колегите му предположили, че те са местно производство и са били предназначени за износ. Имало и още един вариант – да са пристигнали във Варна, а да са предназначени за Турция.
Днес Траян разполага със сбирка от над 30 лули, все подводни, една от друга по-интересни. Събирал ги е близо 50 години. Повечето сам, но има и някои, подарени му от приятели. Признава, че най-ценен експонат в колекцията му е една пиратска лула с печат от едната страна на алебарда, а от другата – на абордажна кука. Тя е открита край Камчия. Освен от глина има и лули от желязо. Траян притежава железен чибук със сребърен обков. Има лула от морска пяна и месингова. Тя е за пушене на хашиш, но той не я използва, естествено. Всъщност тук е мястото да кажем, че ученият въобще не е пушач. В името на традицията обаче запалвал една лула на всяка Нова година. То било семейна традиция – нали навремето североамериканските индианци пушели лулата на мира. Така и тази в новогодишната нощ оставяла назад във времето лошотията и караниците, ако въобще ги е имало, за да се възцари мир в дома.
Траян разказва, че първите лули били каменни. По-късно започнали да правят от дърво, от глина, от слонова кост, от морска пяна. В сбирката си ученият пази и огниво за палене на лула. То представлява два кремъка и прахан от суха гъба, като кремъците се удрят един в друг дотогава, докато се запали искра.
Като любопитна подробност Траян Траянов отбелязва фактът, че най-скъпата лула в света била всъщност част от каменна лула, паднала от устата на мореплавателя Рейли, когато той бил качен на ешафода и обезглавен. Смята се, че именно Рейли е донесъл от Америка в Европа първата лула.
