Историята на този празник е далеч, далеч в историята, но колкото и да се е променяла датата му, той винаги е бил събитие на границата между миналото и бъдещето, когато нещо важно приключва, а друго, още по-важно и очаквано, започва. Присъщо на нашите човешки души е да се надяваме на доброто, което предстои, да си пожелаваме красиви и светли неща, да споделяме добри мисли с близки и приятели.
Може би точно заради глобализацията и разголеното ни съществуване в социалните мрежи тези пожелания често заприличват на скучно повтаряни думи, на изтъркани клишета, които губят смисъл. Обичаме да споделяме, да поднасяме поздрави и да изпращаме картички – макар и виртуални, те запазват смисъла си на нещо, което трябва да се сбъдне, ако е изречено с чисто сърце.
Историята
И в зората на цивилизацията Новата година е била споделен празник. Според учените, обичаят да се празнува новата година се е появил за първи път в Месопотамия, някъде през третото хилядолетие преди Христа. Нали си спомняте как са живели хората в Двуречието, чието битие било изцяло определяно от природните капризи и от двете велики реки Тигър и Ефрат. И така, когато в края на март водите най-после прииждали и можело да започнат земеделските работи, това събитие било отбелязвано с 12-дневни шествия, карнавали и шумни празненства. По време на честването било забранено да се работи и да се произнасят присъди. Постепенно този обичай придобил все по-голям размах – юдеите, които се намирали във вавилонски плен, заимствали тази традиция, от тях тя преминала в антична Елада, а от Елада – при народите в Западна Европа.
Двуликият Янус – тайната врата
Когато Юлий Цезар въвел нов календар (наречен на него Юлиански), за първи ден от новата година бил приет първият ден на месец януари. В този ден римляните принасяли жертва на двуликия бог Янус, който бил повелител на избора, на вратите и на всичко започващо. Изобразявали го с две лица – едно, което гледа напред, и друго с поглед назад. Самото му име идва от латинското janua, което означава аркада, таен проход, но и начало. Било прието именно в този ден да се започват важни дела, тъй като се смятало, че първият ден от годината е благоприятен за нови начинания.
Начало и край
Днес Нова година се празнува в различните страни в съответствие с местните традиции и с личните предпочитания. В голямата си част светът отбелязва идването на Новата година през нощта на 31 декември срещу 1 януари. Отчитайки местното време, първи празнуват Новата година жителите на островите Кирибати в Тихия океан, а последни изпращат старата година хората от островите Мидуей.
Нови традиции
Навсякъде това е празник, на който вече по традиция присъства окичената с гирлядни и цветни топки елха или други хвойнови дръвчета, навсякъде има отброяване на секундите до 12-я удар на часовниците, хората си подаряват подаръци, събират се на весели тълпи, организират концерти с фойерверки… Дали зад всичко това не стои древното чувство, че трябва новото начало да бъде отбелязано подобаващо, за да влезе човек в следващата година с най-добрите си мисли и да им даде шанс да се реализират? Със сигурност не е случайно, че точно в дните между Рождество и Нова година са най-много благотворителните кампании, в които имащите трябва да помогнат на своите бедни и изпаднали в беда събратя.
Сурва година!
У нас в България първият ден на Новата година е празникът Сурваки. Казват, че идва от сура – иранска дума, която означава мощ, сила. Сурва или силна да е годината – това е пожеланието, с което сурвакарите влизат в домовете и пожелават „златен сноп на нива, червена ябълка в градина”… Да има много, да има за всички добър добив и благосъстояние. Само тогава Новата година ще е весела и честита, което също е част от пожеланията на добрите гости-сурвакари.
Отбелязването на Нова година може би най-споделеният празник от всички, измислени от човечеството. Секундите на преход от миналото към новото, в които по странен начин всички се превръщаме отново в деца, които вярват в силата на чудесата.
Дано да намерим пътя, по който да тръгнем към мечтите си и начина, по който да ги постигнем!
Честита и щастлива Нова година, приятели!
Снимка: Алекс Иванов
