Под „домашни любимци” обикновено разбираме закупени от магазина животни в плен, на които даваме храна, чистим им прелестите и получаваме обичта им. В най-добрия случай сме прибрали животинче от улицата, което срещу редовна храна сме превърнали в пленник. По данни на Грийнпийс всяка година в плен са откарвани за продажба 20 милиона птици. Мен лично ме е срам от тази статистика. Нещо повече – боли ме. Затова не гледам птици в плен. Отглеждах заедно със семейството си няколко години вълнисти папагали и след като погребах с много рев и мъка последното птиче под дръвчето до прозореца на моята стая, се зарекох никога повече да не си го причинявам. На мен, и на птичките. Затова сега гледам птици на свобода.
Когато си позволяваме да ви дадем съвет, за каквото и да било, ние винаги изпробваме и изживяваме лично написаното. Защото така е редно. Около Коледа ви посъветвахме вместо да отрупвате децата си със скъпи подаръци, да им дадете най-добрия подарък – урок по човещина и съпричастие. А именно – да направите заедно къща за птици и да помогнете на малките хвъркати да преживеят зимата. Започнах да слагам храна за птици всеки ден по два пъти на перваза на същия този прозорец до малкото дръвче преди няколко месеца. Не след дълго започнаха да идват врабчета. След няколко дни – косери и горски бекасини.
От скоро идват и скорци. Ако случайно закъснея със слагането на зрънцата, птиците кацат на прозореца и започват да почукват в очакване. Колкото и да опитвах, не успявах да им направя добри снимки, защото при всяко приближаване, те отлитат. Това е най-доброто, което успях да заснема. Странното за скорците е, че те са прелетни птици. И пойни. Но тези не са успели да отлетят по някаква причина.
Никоя купена от магазина парцалка, парфюм или бижу не може дори наполовина да ми даде тази чиста радост, с която изпълват сърцето ми щастливите птици. Понякога ми се иска да подскачам и да пея докато гледам нетърпеливия им полет от дървото до прозореца за поредното зрънце радост, което им поставям с чиста и безусловна любов. Любов, която те ми връщат с песните си стократно.
Снимки: Ели Маринова
