Всички човешки навици, свързани с парите и как се отнасяме към тях, се формират до 7 години, сочи изследване на британската правителствена агенция Money Advice Service. Тоест, ако до тази възраст детето не се е научило да спестява, да харчи, да си създава приоритети и да следва цели, по-нататък става по-трудно. У нас някак не е прието да се възпитават такива навици, но може би си струва да бъдем по-прагматични в този сложен свят.
Печеленето на пари
Няма лошо в това, да дадете на детето си пари за сладолед. Или пък, впечатлени от чудесна шестица по математика, да му купите скъпа компютърна игра. Вие сте родителите – кой друг да го глези, ако не вие? Но все пак – детето трябва да приеме тази неочаквана придобивка, независимо дали е заслужена или не, така, както възрастните приемат служебните бонуси – като нещо приятно, което помага във всекидневието.
Създайте ситуации, при които детето да може да си заработи джобни пари. Няма значение как – дали да почисти с прахосмукачката, да пусне пералнята, да поседи с малкото си братче или да научи стихотворение, важното е задачката да е постоянна. Да може да се върши редовно, тоест – редовно да се заработват парички. Много от вас може би си мислят, че детето е длъжно да прави тези неща безплатно, нали вие като малки сте ги правили така. На какво обаче ви е научило това, освен че е било досадно занимание? Не става дума да се плаща за всичко – идеята е да се изгради навик, сериозно отношение към постоянен ангажимент, от който може да се спечелят пари. Така полека-лека детето усеща, че е много по-сладко парите да се спечелят, а не по ваше хрумване.
Спестяването
Щом вече има спечелени пари, важно е да научим рожбата правилно да разполага с тях. На едно дете на 5 години, да не говорим на по-големите, вече лесно можете да обясните принципа на двете касички.
Предложете на детето си да раздели парите на две купчинки – по-малка и по-голяма. Първата то може да харчи, за каквото си иска – бонбони, стикери, лепенки или каквото му хрумне. Много е важно въобще да не се опитвате да следите за какво ще ги изхарчи. Учете се на диалог – да обсъждате, да дадете съвет, но без да забранявате. Въпросът е детето да улови връзката – имаш право разпределиш сам парите, които си спечелил.
Втората купчинка непременно слагате настрана с определена цел. Тази цел трябва да е ясна и осъществима, особено първия път. Не се мъчете вие да измисляте, детето ви със сигурност знае какво иска да си купи.
Когато целта е поставена (велосипед, игра или нещо друго), помогнете му да спестява. Трябва да проявите твърдост и в никакъв случай да му купувате предмета, за който то спестява. Но не му се сърдете, ако бръкне в тази купчинка и си купи сладолед. Това е друг важен урок – колкото повече харчиш, толкова по-дълго трябва да спестяваш.
Обяснете на детето тази закономерност и търпеливо чакайте. Ако искате да помогнете, измислете начин да спечели повече пари. Когато необходимата сума е налице, направете от отиването в магазина истински празник. Вашето дете не е изпросило желаната вещ, то си я е заработило. Можете заедно да се гордеете от това.
Битка с рекламите
Детските ТВ-канали са безпощадни към децата, но не са само те. Рекламите на всякакви джунджурии се изсипват от всички страни, включително и в училище. Достатъчно е едно дете да има скъп смартфон и всички вече искат да имат същия.
Обяснете на детето си как действа рекламата. Че тя нарочно кара човек веднага да поиска да си купи рекламираната вещ и да му се струва, че ако я няма, никога няма да е щастлив. Колкото по-рано вашето дете се научи да контролира вътрешното си нетърпение, толкова по-добре. И отново – не му се сърдете, че не успява. И на вас ви се иска да си купите нови обувки или лаптоп, когато минете покрай витрината на магазина.
Ефективна техника в случая е отложената покупка. Даже ако детето вече има необходимата сума, за да си купи желания предмет от рекламата, научете го да отлага решението си. Обсъдете например, какво още може да се купи за тези пари. Толкова ли е важна точно тази вещ и ако да, тя най-хубава ли е или е най-новата? Може би има други модели? Ако иска нов телефон – защо точно този? Помогнете му да изследва пазара, да сравнява, да реши аргументирано. Може би има и нещо по-добро, дори и да е по-скъпо.
Тогава покупката може да се отложи, докато се събере необходимата сума. А може би обратното – да не му трябва толкова скъпа вещ, да купи по-евтина, а останалите пари да изхарчи за нещо друго. Дайте възможност на детето си да прави грешки – вие предупреждавате, но то да реши само. Основната ви задача е да направите така, че занапред детето да не купува импулсивно. Не като вас.
Цената на щастието
Нека детето ви разбере, че парите са част от живота, но не най-важната част. Покажете му, че настроението и щастието на човек не трябва да зависи от това колко пари има. Това е направо мисия невъзможна, като знаем, че според статистиката 70 на сто от семейните кавги са свързани с пари, по-скоро с липсата им.
И все пак, нека не бъдем нещастни и тъжни само защото парите са малко. Има стотици случаи, които доказват, че богатството не прави хората щастливи. Тази странна субстанция – щастието, лети във въздуха около нас, подхранва се от обичта между родители и деца, създава чудеса, когато между хората има любов. И понякога една искрена родителска прегръдка струва много повече от всичките пари на света.
