Като чуя за шоколад и бонбони, все се сещам за светлите приказки на Джани Родари. Помните, нали, историята за тримата братя, които изяли шоколадовия път, както и каручката от бисквити. Късметлии, дето никога не е имало, казва Родари. В друга история завалял дъжд от бонбони, ухаещи на мента и ягоди, а учениците си напълнили джобовете.
Наближат ли празници се появяват и нови, и стари рецепти за приготвяне на домашни бонбони.
Има ги всякакви: с шоколад, какао, сушени плодове, смлени орехи и бисквитки, канела и бадемови ядки, кокосови стърготини и пълнежи от вишни, ягоди, ликьор.
Традицията да се майсторят бонбони е била винаги жива, особено по Великден, Рождество, Свети Валентин и Хелоуин, като последните два са нови за нас, но това му е хубавото на новите празници – все повече ни става бонбонено на душата с нови изкушителни вкусотии.
Бонбоните идват от древността
Първите бонбони са били без съмнение здравословни, а съставките им – добре балансирани. Египтяните започнали да потапят фурми в мед, които раздавали на тълпата при церемониалните излизания на фараоните сред хората. В страните от Изтока се подслаждали със сушени кайсии, смокини, орехови ядки, също напоени с мед. Римляните пък добавяли и макови семенца, които варили заедно с орехи и мед. Именно от Рим води началото си на сватбите да се хвърлят бонбони, които носели радост и богатство.
Дори известният лекар Гален препоръчвал захаросани плодове при стомашни разстройства и нервни заболявания.
През Средновековието традицията се запазила в Италия, но вместо бонбони хвърляли топчета разноцветна хартия, наречени конфети. Думата конфети за бонбони съществува в руския и идва от латински confectum (приготвено), италианците им казват caramella, англичаните candy, францизите bonbon. Така думата е навлязла в нашия език. Всяка една цивилизация обичала да си подслажда живота, така излиза. В древна Русия първите предци на бонбоните били направени от кленов сок, мед и малтодекстрин (нишесте, извлечено от пшеница).
Продават се като лекарство
Истинската революция в сладкарската индустрия започва с появата на захарта, внесена в Европа от Индия. През XVI век в Италия се появят и бонбоните, които вече наистина приличат по съставки на днешните. Не си мислете, че моментално започва ерата на сладкарската индустрия.
Бонбоните се продават в аптеките, като се препоръчвали само на възрастните, а ефектът им за здравето се сравнявал с действието на силно лекарство. Постепенно бонбоните напускат аптечните рафтове и започват да се произвеждат за нуждите на сладкарския бранш. Направо комична е ситуацията с първите шоколадови бонбони и изделия. Първоначално ги обявили за едва ли не магическо лекарство, а после ги отрекли като нещо лошо.
За класически пример се дава едно писмо между приятелки, достигнало до наши дни. ”Постарай се да не ядеш шоколад. Една моя позната си хапваше през цялата бременност, а после роди черно дете”, пише една знаеща особа от средната класа.
Пралине се радва на популярност
Не всички бонбони имат свои конкретни имена, но в Европа се смята, че пралине е най-известният вид. Пралине се появява през 1671 г. , като неин майстор е готвачът на граф Дьо Плесси – Прален.
Този невероятен десерт бил направен от настърган бадем, смесен с други видове ядки и орехи, мед и дребни парченца шоколад, а накрая сместа се заливала с обгорена захар, по подобие на карамел, и се поднасяла в края на вечерята в богатите домове. И до днес бонбоните пралине са на първо място по продажба е Германия и Швейцария.
Бонбоните са цяла психология
Колкото и да звучи невероятно, но при новите рецепти известните майстори на сладкарски изделия се осланят на изводите на психолози. Бонбоните с ароматен ягодов пълнеж са за романтици, утвърждават немските психолози.
Решителните и смели личности предпочитат вишнев крем за пълнеж, творците похапвали с удоволствие тези с кокос.
За срамежливите и дискретни хора се приготвят бонбони с орехи.
Обичани, както се обичат диаманти
В историята е известен един епизод от живота на испанската кралица Елизабет Валоа. През 1563 г. тя устроила пищен прием за отбрани гости в чест на рождения си ден. Подаръците били основно скъпи бижута, украсени със скъпоценни камъни. Кралицата приемала даровете без радост, но когато ѝ дали прекрасно изработена кутия, пълна с шоколадови бонбони, дело на италиански майстори, усмивката се появила на лицето ѝ.
Филип II, съпруг на кралицата, се пошегувал, че бонбоните ѝ харесали повече от скъпите украшения.
Брилянти ми подаряват постоянно, мога да си ги купя и сама, а освен това не са вкусни. Шоколадовите бонбони са рядкост, отговорила щастливата рожденичка.
Светът на бонбоните продължава да удивлява, а в производството навлизат вкусове, които могат да задоволят и най-капризните почитатели на сладките неща. Като например в Скандинавия, където сред предпочитаните бонбони са тези със сол или горчив вкус.
