Символ на дълголетие, растение с чудодейна лечебна сила – така в древна Гърция са описвали божура. Дори латинското му название, което пак е с гръцки корени, говори за качествата му – paneonia в превод е целителен, лечебен.
И това е заради корените на цветето, които гонели злите духове от тялото на човека, успокоявали при крампи и треперене на тялото или при натрапчиви мисли. Нарязвали корените на дребно и нанизвали гердан, който се носел като талисман на шията. В градините, където растели божури, не смеели да дойдат лошите духове. А в Китай се отглеждали в градините на императрицата, затова се смята за императорско или кралско цвете.
Как боговете превърнали лекаря в цвете
Стара гръцка легенда разказва за лекар на име Пеон, който излекувал раните на бога на подземното царство Плутон, нанесени му от Херкулес. Пеон бил превъзходен лекар, славел се с това, че надминал дори собствения си учител – бога на знахарите и лечителите Асклепий. Учителят се уплашил от славата на своя ученик и решил да го отрови. Пеон се обърнал за помощ към боговете и те го превърнали в цвете. Друга легенда ни отправя към тракийската местност Пеония, където божурът растял в големи количества.
За принца, който мразел красотата на божура
Китайците имат красиви приказки, посветени на божура. Известен градинар успял да създаде нов сорт от цветето, но се намерил завистник, който решил да му попречи. Това бил самият принц, който нахално стъпкал красивите божури. Тогава се появила феята на божурите и с помощта на вълшебната си сила възстановила градината, като добавила и много нови цветя.
Принцът се разгневил, заповядал да убият градинаря и да унищожат всичко, сътворено от неговите ръце. Изведнъж божурите се превърнали в красавици, облечени в рокли с широки ръкави. Те замахнали с ръце, появил се силен вятър, който отнесъл във вихъра си принца. А градинарят продължил до края на живота си да създава нови видове божури.
Национален символ на Китай
Божурът е смятан в Китай за символ на богатство и благополучие, а букет, поднесен на приятели, е знак за най-добри пожелания за благоденствие. В китайските приказки добрите герои като стигнат до върха на богатството и властта си, задължително засаждали божури, които променяли цвета си четири пъти на ден.
Цветето се отглежда в Китай повече от 1500 г. и е национален символ, както хризантемата за японците или розата за европейците.
Съвсем не така е било за римляните, божурът олицетворявал самодоволство и надменност.
В Индия и Пакистан с него се свързвали глупостта и тромавия начин на мислене.
Проклятието на Флора не се сбъднало
През средните векове започва борба за надмощие между розата и божура. За съперничеството говори и легендата за богинята Флора, която решила да тръгне на дълго пътуване. За тази цел й трябвал помощник и тя поканила всички цветя за съвет. Те пристигнали навреме с изключение на розата. И се появила и тя в цялото си великолепие и красота, а цветята я определили за помощничка на богинята. Божурът се обидил, надул се от гордост и заявил, че неговото ухание е по-силно от това на розата.
Богинята се разгневила и се обърнала към божура с думите: „Ти, толкова глупаво и гордо цвете, нека в бъдеще да си останеш толкова дебело и надуто, както сега. Нека нито една пеперуда да не те целуне, нека нито една пчела да не вземе от нектара ти и нито една девойка да не се закичи с теб.“ Божурът почервенял от срам и така се родил изразът изчервява се като божур.
Само че проклятието на Флора не се сбъднало, божурът продължил да разпръсква аромат.
