Борис Гуджунов – Надежда (1972)

И той си отиде. Тихо и скромно, без да притеснява с проблемите си. Велик и истински, талантлив и щедър.
Без него България обедня. Борис Гуджунов ни остави една голяма надежда, без която светът е пуст. Поклон!