Как можах да забравя, как!? Уговорих си среща с любима приятелка, която не бях виждала от година на кафе в мол-а не кога да е, а в Деня хикс. Пустият дълго предъвкван по реклами Черен петък. Почти ме смаза човешкото нашествие и истерията по пазаруване „на келепир”, докато ми светне в кухата глава горчивата истина, че съм в неправилния момент на неправилното място.
Поне 10 дни по-рано ме блъскаха в челото билбордове с обещания за огромни намаления на стоки – в мол-ове, зад молове, он-лайн, в изолирани магазини и Господ знае къде. Ама нали не се зачитам внимателно в реклами, които не ме касаят я. Оказа се обаче, че тази година българските търговци използваха Черния петък, за да продадат поизостанала стока с минимални намаления.
Черен петък (на английски: Black Friday) в съвременната битова култура на САЩ е денят след Деня на благодарността, който е възприет за начало на коледния пазар. На този ден обикновено се предлага намаление на цените на стоките и чувствителните към изгодата американци започват лудо пазаруване. В Черния петък магазините отварят много рано — около 5 сутринта, а някои най-големи търговски вериги — даже в полунощ.
Терминът „Черен петък“ за пръв път се появява във Филаделфия в началото на 1960-те години. С него служители на местната полиция са наричали петъка след Деня на благодарността заради големите задръствания по пътищата. Няколко неправителствени организации считат за изключително вреден стреса през този ден. Ето защо през 1997 г. тези организации призовават американците денят да се превърне в Ден без покупки.
В България обаче намаленията бяха далеч от световните. Слава Богу, не бяха и чак толкова много и полуделите по истерията „шопинг на аванта”. Дрехите и обувките във Варна, да речем, бяха намалени с не повече от 20-30%. По-големите отстъпки бяха главно за летни дрехи и аксесоари, които по принцип никой не купува по това време. Някои вериги предлагаха уловки от типа – „Купуваш 2 артикула, по-евтиният с 20% отстъпка\“. Дрън дрън. Още по-весело обаче е побългаряването на американската традиция на колхозния пазар, където търговци бързаха да са актуални и да намажат по нещичко от считаната за една от най-големите шопинг-истерии в съвременния бит на последното десетилетие.
Вехти картофи, старателно почистени от кълнове осъмнаха с табела „Блек фрайдей” – за почуда на незнаещите английски и за веселие на останалите.
