Благовещение е евангелско събитие, което разказва как Архангел Гавриил възвестил на Дева Мария, че ще роди от плът сина Божий Иисус Христос. Утвърден е в Православната църква през 7 век и се почита от всички християнски деноминации на 25 март.
За него разказва Евангелието от Лука: А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град Назарет, при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф… името на девицата беше Мариам. Ангелът слезе при нея и рече: „Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.” А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше какъв ли е този поздрав. И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога; и ето, ти ще зачене в утробата, ще родиш Син и ще го наречеш с името Иисус.
Но нищо не изглежда точно така, както го знаем след хилядолетия. За да разберем смисъла на един библейски текст (и не само), е добре да проникнем в същността на това, което той премълчава. Предлагаме ви размислите над едно от великите събития в Новия завет на покойния богослов архимандрит Павел Стефанов:
… „Идването на архангел Гавриил при девицата Мариам не слага край на нейните проблеми, а поставя само начало. Начало на коренно променен живот, в продължение на който тя непрекъснато преоткрива какво означава да се следва Бог.
Когато установява, че е бременна, Дева Мария отива да посети братовчедката си Елисавета (Лука 1:39). Майката на Иисус Христос се среща с майката на св. Йоан Кръстител и Елисавета отдава почит на Мария, като казва: „Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба!” (ст. 42). В отговор Мариам изпява един възторжен химн на Бога, известен в християнството като „Магнификат”, който парадоксално обръща стойностите – силните падат от власт, а слабите се въздигат; бедните получават всичко, а богатите остават с празни ръце. Изглежда, че това е среща на топла радост и взаимна утеха за двете жени. Но какво не казва апостол Лука?
Този апостол е единственият, който говори за забременяването на Дева Мария, защото е близък с нея. Другите евангелисти странно премълчават това събитие. То отсъства и от раннохристиянската литература (І-ІІІ в.). Почитта, която Елисавета отдава на Мария, несъмнено противоречи на реакцията, на която Майката на Христос се натъква в родното си село Назарет в Галилея. Ако днес самотните майки не стряскат никого, по онова време отношението към бременните неомъжени жени е доста сурово.
Ако съпоставим положението на Дева Мария, която се очаква да роди Спасителя на света, с това на Елисавета, която ще роди неговия Предтеча – разликата е огромна. Според юдеите детето на Елисавета е рожба на чудо. Тя зачева на стари години, след като е безплодна цял живот, което напомня за случая с Авраам и Сара (Бит. 18:13). Всички юдеи узнават, че на Захария се явява архангел Гавриил (Лука 1:15). Йоан е заченат по естествен начин, но Божият пратеник обещава, че бъдещият отрок ще бъде необикновен и велик пред Господа.
Какво е положението на Мариам? Когато ангелът й се явява, тя е сама (в къщи или на извора според апокрифите). Тя е съвсем млада, около 14-15-годишна, неомъжена, но се оказва бременна. Въпреки че Мария не познава мъж, тогавашното провинциално юдейско общество не приема забременяването й като чудо. Самото напускане на Назарет и срещата с Елисавета най-вероятно са бягство на Мариам от клюките и обвиненията… Елисавета е заобиколена от доброжелатели и почитатели, които се питат с възхита какво ще бъде бъдещото й дете, за което Бог е изпратил специално Своя архангел в храма. За разлика от нея Мариам е бременна мома без съпруг, сподиряна от остри погледи и злобни подмятания.
Но лошото тепърва предстои. Елисавета несъмнено ражда в къщи, под грижите на роднини и приятелки, докато Мариам трябва да стисне зъби и да издържи пътуването по тогавашните кални пътища до далечен град, където ражда в обор, пълен с животни и миришещ на тор. До нея е само угриженият Йосиф.
Девицата, която изпява възторжения химн пред Елисавета, знае от опит, че тези, които Бог възвеличава, рядко са възвеличавани от света. Тя знае, че тези обрати на съдбата по Божията воля не винаги са явни на хората. Тя знае какво означава да бъдеш верен на Бога, въпреки че нейните добродетели и жертва остават скрити за околните.
Мария, който е най-известната жена на земята през последните два хиляди години, същевременно може да ни даде пример за мълчаливо, незабележимо и саможертвено служение. За разлика от Елисавета, приживе не я облажават „всички родове”, защото тя е прославена едва след смъртта на Сина й. Преди да стане това, тя трябва да преживее опасно и трудно раждане и да отгледа Син, Когото не успява да разгадае изцяло. Евангелията загатват, че клюките и клеветите за раждането на Иисус никога не затихват. Дева Мария по всяка вероятност остава в Назарет и е сподиряна от обвиненията през целия си живот. Има моменти, в които тя не разбира напълно мисията на своя Син и изглежда, че се опитва да Го спре. Като всяка майка, тя более за детето си и се страхува за Неговото бъдеще. Смазана от скръб под кръста на Голгота, едва след възкресението на Христос тя се уверява напълно, че богосиновството, предсказано от архангела, е истинска и вечна реалност.
Ние подражаваме на Дева Мария, когато трябва доброволно да споделим нейната жертва; когато живеем по начин, който е богоугоден, но неразбираем и чужд на хората и даже на нашите близки… Майчинската любов е може би най-великото чувство на света, но над него стоят принципи, които не са дадени от хората, а от самия Бог.
И все пак защо Мариам се съгласява с архангела? Отговорът е, че тя вярва в Бога, Когото възпява така искрено в своя химн. Тя почита Всевишния, Който гледа на нещата различно от хората, Който въздига Своите избраници, а не тези, на които се кланя светът, и Който никога не забравя обетованията Си. Откакто свят светува, обществото тачи самоувереността и наглостта, а не смирението и предаността, които са въплътени в личността на Мариам. В нейно лице ние откриваме изключителната любов на Бога, Който „заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария”.”
Едва ли има какво да се добави след размислите на богослова. Но в историята на християнството мнозина са се опитвали да намерят допълнителен смисъл в това събития. От края на II век Благовещение се е приемало като първия акт на изкупление в християнската история, в който послушанието на Дева Мария уравновесява непослушанието на Ева. Мария става новата Ева. В текста на прочутия химн Ave maris stella от IX век се казва, че името Eva е анаграма на думата Ave, с която Гавриил се обръща към „новата Ева”.
Тоест, когато се споменава Ева, означавало да се спомене и Мария. Иероним въвежда кратка формула: „Смъртта – чрез Ева, животът – чрез Мария”. А Августин пише: „Чрез жената – смърт, и пак чрез жената – живот”.
Смята се, че Бог изпраща архангела с благата вест в същия този 25 март, когато се случило и Сътворението на света – по този начин човечеството получава своя втори шанс.
Ако се замислим, винаги е полезно да слушаме гласа на вярата и на сърцето си, без да чакаме светът да ни разбере. Честит празник Благовещение, скъпи приятели!
