Винаги съм си мечтал да си отворя собствен бар. В нашето семейство всички са учители и моята идея въобще не им харесваше. Но аз си го бях наумил и нямаше връщане назад. Отначало започнах да работя като барман, за да събера пари и опит. Не беше лесно.
Когато реших, че вече съм готов, намерих подходящо помещение и се заех да оправям документи и да обзавеждам бара. Голямо ходене по мъките беше – всеки иска пари, ама аз съм упорит. Отворих бара. Беше с хубаво местоположение, наоколо има исторически забележителности и много туристи. Само не си направих сметката, че има и други барове и голяма конкуренция. Правеха ми номера. Особено собствениците на съседния бар. Техни познати влизаха, когато имах най-много хора, и се оплакваха на висок глас от обслужването. Вратата на бара цапаха няколко пъти и разни други гадории измисляха.
Един ден имах цяла група туристи и тъкмо се зарадвах, че днес оборотът ще е добър, гледам изхвърча от тоалетната дъщерята на собствениците на другия бар (не съм я видял кога се е вмъкнала) и крещи до бога: „Призрак, призрак“. Клиентите ми повечето бяха възрастни хора, изплашиха се и се изнесоха набързо. Аз останах да гледам подире им как влизат при конкуренцията. И така, пуснаха ми приказка, че странни работи ставали в бара ми, призраци имало и не знам какво си. И докато се радвах, че мечтата ми се е сбъднала и бар съм отворил, сега се чудех какво да правя, че всички ме отбягваха.
Има ли хора да ти мислят злото е много трудно да се съвземеш, но нямах намерение да се отказвам. Рекох си: щом искате призрак, ще ви го дам. Смених името на бара. Бях го кръсти „Бар Мечта“. Сега смених табелата и сложих „Бар „Призракът на дядо Симо“. После съчиних една история, че в стари времена на мястото, на което сега е барът, живеел местен големец – дядо Симо. Толкова богатства имал, че златото му не се събирало в една стая и затова го заровил на няколко скришни места. Синовете му обаче толкова ламтяли за парите на баща си, че една нощ го мъчили да издаде къде са скрити, но старецът не издал тайната и умрял от раните си. Синовете му така и не намерили парите. След смъртта на дядо Симо започнали да се случват странни неща и синовете му до един умрели от насилствена смърт. Затова хората казват, че призракът на стареца още броди по тези места и понякога го придружава призракът на някой от синовете му.
Ей такава история измислих. В бара на няколко места поставих картини, вижда се побелял старец или млад мъж, зависи от какъв ъгъл ги гледаш. Поставих и специално осветление. В тоалетните сложих скрита светлина и като натисна копчето на стената или на огледалото се появява призрак. А чешмите ги направих така, че от време на време водата сама да тече. Записах най-различни тайнствени шумове – стъпки, почукване, стенания. След всичката тази подготовка, направих реклама и я пуснах в интернет. Отидох лично до всички туристически агенции в града. Раздадох им листовки с измислената от мен история и ценоразпис на всичко в бара. Направих им оферта – екскурзоводите, които доведат клиенти, ядат и пият безплатно. А за самите клиенти – 15 % отстъпка.
И нещата се раздвижиха. Започнаха да идват туристи специално да им разказвам историята за дядо Симо. Разказвам им и други истории. Който иска, взема от листовките, които съм поставил на входа. Снимки много си правят в бара. Освен това гледам всички доволни да си тръгнат, да няма жадни и гладни. И като се върнат по родните си места разказват на познати и приятели за бара и ми правят реклама. Започнах да работя със записвания, че много желаещи има да видят „призрачния бар“ и да чуят историята за дядо Симо.
Не мога да се оплача, бизнесът върви на пълни обороти. А тези, дето се опитаха да ми подлеят вода всъщност ми направиха добрина. Сега гледат отстрани как хората влизат в моя бар, а при тях е празно. Вече вярвам, че никога не се знае кое е за добро и кое за лошо, стига да не се отказваш и да следваш мечтата си, всичко е възможно.
Автор: Александър Алексиев
