Така е, аз съм другата, любовницата, мръсницата. А той, нищо. Той – света вода ненапита. Горкичкият, дето се подвел по сладострастницата. Хората не спират да говорят, обвиняват ме, че съм искала да разтуря едно семейство, изкарват ме най- долната отрепка. А за него няма лоша дума: заслепен бил, загубил си ума, направил го без да мисли.
Може ли да направиш на съпругата си и на децата си това, което направи той, и да си излезеш ни лук ял, ни лук мирисал. Аз съм тая, дето нямаше хабер, че той е женен, че и с деца.
Представяше се за ерген. На челото му не пишеше, че е семеен.
Запознахме се е един бар. Бяхме застанали един до друг на барплота. Аз чаках приятелките си, които закъсняваха, и поглеждах често към вратата. Той ме заприказва. Беше красив млад мъж. Само от погледа му ми се подкосиха краката. Запознахме се. Любомир се казваше. Беше приятен събеседник. Говорехме като стари познати. Приятелките ми не идваха и не идваха. Ядосах се, че ми връзват тенекия и без много- много да му мисля приех поканата на Любо да се поразходим.
Заведе ме до близкия парк, където свиреше оркестър, и ме покани на танц. Допря тялото си до моето и дори през дрехите усещах топлината му. Танцувахме блус. Как приятно ухаеше този мъж. В края на танца вече ме целуваше страстно. После ме покани да пием кафе в неговия апартамент и там започна историята, която мислех, че е приказка, а излезе кошмар. Разбира се, не пихме никакво кафе.
Нямаше по-добър любовник от Любо – целувките му ме опияняваха, докосванията му ме караха да го желая безумно, а любенето му ме караше да губя представа за времето. А как ми говореше само. Шепнеше ми, че съм неговата принцеса, наричаше ме любима, казваше, че съм негова завинаги. Любовната ни идилия продължи около месец.
Една нощ бяхме в леглото. Тогава в апартамента влетя млада жена, която водеше две деца. Аз замръзнах и не разбирах какво става. Жената се приближи и седна на един стол. „Тази ли е новата – попита. – Не спирайте, довела съм и децата да видят какви ги върши баща им.“ Имах чувството, че ме поливат с ледена вода. Погледнах неразбиращо Любо, а той се надигна от леглото, навлече си панталоните и не спираше да се извинява на новодошлата. После падна на колене и се разплака. Прегръщаше децата.
Жена му стана, приближи се към мен и каза: „Да си знаеш, че няма да се разведем. Не си първата курветина, дето се мисли за единствена и неповторима, но той е мой.“ Опитах се да обясня, че не съм знаела, че е женен, но тя само се изсмя. „И да не си помислиш да го търсиш или да казваш, че си бременна, че ми писна от отрепки като тебе, дето твърдят, че ги е заплодил. Ще разкажа на хората каква си“ – изсъска, хвана си децата и подкара Любо пред себе си. Останах сама. И тогава разбирах какво означава израза искам земята да се отвори и да ме погълне. Какъв спектакъл. И то пред погледа на две невинни дечица. После колегите и приятелите ми разбраха незнайно откъде, че съм искала да отмъкна един баща от децата му, завъртяла съм му главата, съблазнила съм го. Всички шушукат зад гърба ми. Престанаха да ме канят по събирания.
Много съм самотна и нещастна. Търся си работа в друг град, колкото може по-далеч. И все пак не разбирам защо на мен никой не ми съчувства, просто повярвах на думите на един мъж, който твърдеше, че ме обича.
Автор: Сребрина
