Аз се върнах, мамо. Твоят малък караконджул.
Нося сняг в косите. Това намерих по света аз, мамо.
Приведен през дървената порта, в буренясалия двор прекрачих. Лудата джанка прегърнах, но сълзи в мен така и не намерих.
Напуканият калдъръм извървях обратно.
Мислех, че ме чакате унили там, под подивялата асма с тати.
Навсякъде е пусто, мамо. Хората къде са?
Миговете отлетели.
Свършили са вече.
Времето е изтекло през ръждясалите железни решетки на миналото. Не са успели да го задържат.
Боли ме. Боли ме много…
Там, при вас, ще спре ли вече тази болка, мамо?
Епилог „Завръщането на караконджула“ от книгата „Дервишки караконджул“
Автор: Хасан Ефраимов
