Добре е, че все още ги има – тях, светлите, въздушни и истински хора. Те имат мечти, с които мнозина от нас отдавна са се простили. Техните сърца бият с кристален звук, вълнуват се, страдат, обичат. А нас все нещо ни боли и напомня, че някога и ний сме били от рода на хвърчащите хора.
