Възможност да правите онова, което искате, да вземате сама важни решения, като се опирате само на своите желания и ценности, свобода и независимост. С какво още е привлекателен животът на една жена без партньор? Темата коментира психоложката Белла де Пауло, цитирана от PsychCentral.
Де Пауло
споделя, че клиентките й постоянно й задават един и същ въпрос: „В какво са плюсовете на живота без партньор?” Те чакат да получат определен отговор: можете да се обличате, както си искате, да правите каквото искате и когато го искате, да гледате само любими сериали, да слушате само любимата си музика, да лягате и да ставате по всяко време.
В това има известна доза истина, особено ако живеете съвсем сама, признава Де Пауло. Това обаче е само върхът на айсберга. Нека поговорим обаче за два важни аспекта от живота. Първият – значимите социални връзки, отношенията с другите, взаимозависимостта. Вторият – независимостта. В това понятие влизат правото на уединение, личното пространство и автономията, възможността за вземане на самостоятелни решения и организиране на живота така, както ни се иска.
Според мен, казва Де Пауло, отсъствието на постоянен партньор дава повече шансове за постигане на баланс между взаимозависимостта и независимостта, които съществуват у нас. На мнозина това твърдение може да се стори странно. Все пак в общоприетото мислене бракът ни обезпечава важни и значими отношения минимум с един човек. На теория това е така. Често това е вярно и на практика, ако отношенията на двамата съпрузи са изгубили значимост и за двамата, те или са се развели, или са близо до този момент.
Но партньорите по правило частично се откъсват от външния свят, отделяйки внимание, на първо място, един на друг и след това на останалите – приятели, роднини, съседи, колеги. Социолозите наричат това явление „алчен брак”.
Жените,
които живеят без партньор, по-често и по-активно общуват с приятели, съседи, роднини, братя, сестри. Това се отнася и за тези, които са се развели, но на първо място касае онези, които не са встъпвали в брак. Ако партньорите обръщат внимание само един на друг, а в един момент отношенията зациклят сериозно, двете страни се оказват в сложно положение. Заради връзката си те са изключили от живота си съседи, колеги, приятели и роднини. Кой ще ги подкрепи в трудния момент?
Очевидно
е още, че самотните жени са по-независими. Те сами решават, как да протече животът им. Приемайки важни решения – например избирайки място за живеене или за работа, те може да не се интересуват от мнението на другите и да се ръководят само от своите потребности, представи и ценности. Тези, които живеят без постоянен партньор, имат лично пространство и обикновено повече свободно време. Това устройва онези, които ценят уединението.
Естествено
не може да се каже, че подобен образ на живот дава безпределна свобода. Има и определени ограничения. На самотните хора по-често отколкото на семейните се налага да се грижат за престарелите си родители или за болни роднини. При тях по-често възникват финансови трудности, не на последно място заради това, че законите и практиките в по-голяма степен са ориентирани към семейните двойки.
В заключение
обаче може да се каже, че всеки би могъл да се научи да съчетава независимостта и взаимовръзките с другите, но все пак самотните имат повече шансове да постигнат този баланс.
