Акита ину
Акита ину e голямо куче от групата на шпицовете, което се слави с богата и уникална история. То е едно от най-древните породи кучета – според резултати от археологически проучвания, подобни шпицоподобни кучета са съществували още през второто хилядолетие преди нашата ера. Акита ину е единствената японска порода, удостоена с честта да има статут на паметник на природното наследство. Наричат го още съкровището на Япония.
В Страната на изгряващото слънче кучетата от тази порода, както и различните предмети, на които са изобразени, символизират благополучие, дълголетие, добро здраве и семейно щастие. Например, в дома на новородено бебе се поднася статуетка на акита като подарък. Прието е също така подобно изображение да се изпраща на болен човек като пожелание за бързо оздравяване.
Японците смятат, че акита ину се характеризира най-добре с две думи – вродена доблест. Кучетата от тази порода напълно оправдават тази титла, тъй като са ненадминати ловци, чудесни пазачи и предани приятели на човека.
Хачико
В Токио има и паметник на едно от тези предани кучета, което вероятно е известно по цял свят – преданият до смърт Хачико.
Той е бил бяло куче от породата акита ину. Роден е в град Одате, префектура Акита, през ноември 1923 г. Два месеца след раждането му кученцето е изпратено на професор Хидесабуро Уено в Токио и между човека и кучето се заражда невероятно силна дружба. Домът на професора се намира в предградие на японската столица, недалеч от гара Шибуя, откъдето той всеки ден тръгва за работа.
Верният приятел Хачиков секи ден изпраща стопанина си на гарата и по едно и също време го посреща, когато той слиза от влака. На 25 май 1925 г., когато Хачико е на година и половина, той както винаги очаква професора на гарата в 4 следобед. В този ден професор Уено не се връща вкъщи. В университета той получава сърдечен пристъп и умира.
На следващия ден Хачико се връща на железопътната спирка и продължава да чака своя стопанин. Така, в продължение на дълги 9 години всеки ден вярното куче се връща на своето място и чака любимия си стопанин, без да губи надежда. Много хора се опитват да го заведат в нов дом при нови хора, но Хачико неизменно се връща на гарата. Умира пак там на 8 март 1934 г. На 11 години и четири месеца.
Хачико е погребан заедно със стопанина си на гробището Аояма. Във в. «Асахи Шимбун» е публикувана статия за преданото куче и историята на Хачико покорява сърцата на японците. Хачико става национален герой, а денят на смъртта му е ден на траур в страната.
История
Първите писмени факти за представители на породата акита ину датират от началото на XVII в. Учените не могат да посочат точното място, където е създадена, но като географско място за развитието й е посочена префектура Акита в Северна Япония. Тази гориста местност е със суров климат, със снежни и студени зими.
В тези условия незаменими помощници на хората са одомашнените диви кучета, които местните жители наричали матаги ину, което се превежда като куче ловец. Издържливите, смели и много силни животни били използвани при лов на едър дивеч – антилопи, елени, глигани и мечки.
Двойка такива кучета можела д0а удържи заловена мечка с тегло около 400 кг до идването на ловеца. През нощта те били чудесни пазачи на хорските селища, имали отлично зрение и обоняние. Често ги използвали като пазачи на стада животни.
През средните векове възниква мода да се организират кучешки боеве, за които отбирали и обучавали най-агресивните представители на породата. Тогава се появило и още едно название куваз ину, което означава куче боец.
Така за определен период били използвани няколко различни названия на породата, докато се стига до решение да ги наименуват на мястото, откъдето произхождат.
Любимци на императора и самураите
Японските акити често са били сред любимците на кралския двор и на японските императори, а смелостта им била много ценена от японските самураи. Броят на такива кучета в дома демонстрирал статуса на стопанина в обществото. Отглеждането им било свързано с най-сложни церемонии и ритуали. Ритуалът за възпитание и хранене на японските акити трябвало да се спазва най-детайлно.
Бойни кучета
В началото на ХХ век, когато се забраняват всички кървави видове спорт, кучетата, дотогава използвани в боеве, били изхвърлени на улицата, където ги постига епидемия от бяс. Издава се предписание за масовото им изтребване, независимо дали са болни или здрави. Така породата акита ину е на косъм от изчезване.
Но през 1927 г. се намесва кметът на град Одате, който организира Акита Ину Хозонкай – общност, коато се занивама с опазването на оригиналната порода акита ину. А през 1931 г. породата е провъзгласена за паметник на природното наследство на Япония.
Външен вид
Японската акита е уникална комбинация от благородство, сила, смелост и поразителна преданост към стопаните. Кучено е сложено добре, има мускулесто тяло и мощна конструкция. Женските тежат около 32-45 кг при ръст 58-64 см, а мъжките могат да тежат от 40 до 45 кг и са с ръст 64-70 см. Главата е широка и тежка, муцуната е къса, напомняща на меча.
Имат леко изтеглен корпус, изправен гръб и дълбоки гърди. Малките изправени уши са наклонени напред и са разположени по линията на шията. Малките им очи с триъгълна форма имат тъмно кафяв цвят. Според стандарта на породата носът трябва да е черен (допуска се да е кафяв само при белите кучета, но черният се предпочита).
Високо разположената опашка се завива към гърба с елегантно двойно или единично колело. Плътната лапа, напомняща на котешка, има стегнати пръсти и това им помага да са отлични плувци. Твърдата непромокаема козина покрива гъст долен пласт. Допуска се окраската да бъде рижа, тигрова, бяла или сусамена.
Всички окраски освен бялата, трябва да бъдат отделени с уражиро (бяла окраска отстрани на муцуната и бузите, на шията и под долната челюст, по корема, опашката и вътрешната част на лапите.
Не бива да се бърка породата акита ину (японска акита) с американската акита, или голямо японско куче, възникнала в САЩ след Втората световна война на основаната на акита ину. Тази порода е по-голяма от японския си братовчед и даже влиза в числото най-големи породи.
Характер
Акита ину се отличава с особена любов и преданост към членовете на семейството и приятелите. То може да бъде прекрасен пазач на дома и при необходимост да стане много добър ловец. Това са много чистоплътни кучета, не им е чуждо да оближат лапите и муцуната си след храна.
Собствениците им не трябва да не забравят, че акита ину и до днес са запазили издържливостта, смелостта, невероятната си сила и ловкост на ловец и тези качества трябва да се имат предвид, когато се пристъпва към дресировката им в млада възраст. Кученцата се учат много лесно, но и бързо им омръзва. Често ще чуете, че породата е с много упорит нрав, но в повечето случаи такава черта се наблюдава при неправилно възпитание.
Акита ину се нуждае от любовта и уважението на стопанина си, и при творчески подход и редовни занимания може да стане отлично работно куче. Японското куче акита е щастливо, ако е единственото куче в дома, максимум – едно от две, и може да бъде агресивно към други животни, които не са част от семейството, особено към непознати кучета.
При добро възпитание може да се научи да бъде по-търпимо към другите животни, но собственикът трябва да помни, че вродена черта на акита ину е да се стреми към превъзходство над другите със всички сили.
Грижи
Японското куче акита има потребност от умерени спортни занимания, чувства се прекрасно на улицата, във волиера или в апартамент. Козината не изисква специални грижи – достатъчно е да се сресва 1-2 пъти седмично. В периода на сезонно линеене, когато кучето изхвърля гъстия долен пласт на козината, сресването трябва да е по-често.
Цената на кученцата от породата акита ину е средно около 1300 долара, минималната е около 600 долара, а максималната може да стигне и 3 500.
