Акацията
Акацията се смята за доста срамежливо растение заради малките и красиви цветове, приличащи на гроздове, с които се покрива през май.
Те се подават ненатрапчиво от листата и малките бодилчета, които пазят цветовете. Едновременно с това тази дискретност е лъжлива – знаем как ухае, ако минем покрай цъфнало акациево дърво. И се събуждат спомени за детството, за любовта, за младостта.
За ухаещия свят на желанията и мечтите.
Бодлите пазят цветчетата
В природата има над 1300 представители на акациевите дървета и храсти. Интересното е, че всички, без изключение, са ароматни дървета.
Името на акацията акака (бодливо дърво) е дадено от гръцкия лекар и най-известен фармаколог на древния свят Диоскури́д. То е наречено така заради острите си бoдли, за които се смята, че пазят самия цвят от откъсване. Какви бойци! В природата всичко има скрит смисъл.
Египтяните го наричали дърво на невинността
Те се отнасяли философски към съществуването в природата на акации и с бели, и с червеникави цветове. За тях това било олицетворение на двете взаимносвързани състояния във вселената – живот и смърт, а преливането на цветовете се тълкувало именно като преминаването на едно състояние в друго. А защо е смятано за символ на невинността?
Богинята Нейт, която се приема за прототип на богинята Атина в гръцката митология, обитавала места, където растяла акацията. В нейното обкръжение винаги е имало нимфи девственици и така се родил митът за акацията като олицетворение на чистота и невинност.
Богинята Изида
Друга легенда свързва произхода и значението на акацията в човешката история с мита за Изида. Тя е една от най-великите богини на стария свят, въплъщение на идеала за женственост и майчинство. И едновременно с това – богиня на мъртвите. Съгласно легендата тя заченала сина си Гор от мумията на мъртвия Озирис. Тялото на любимия тя намерила в долината на река Нил в сандък, направен от акациево дърво.
Около него растели храсти от издънки на акацията и с острите си шипове те пазели тялото на Озирис от посегателство.
Дърво за свещени церемонии
Твърди се, че Ноевият ковчег е направен от акация. А трънливият венец на Христос е изплетен от клонки на бодливото растение.
За евреите дървото се превърнало в свещено и с него се свързват погребения и дни на траур. Странстващите по Аравийската пустиня се покланяли на акацията, наричайки я дървото на майчинството.
Символ на слънцето и пролетта
Акацията се възприема и като символ на безсмъртието заради своята жизнеспособност и издръжливост. С нея се свързва пролетното равноденствие и обожествяването на слънцето. Определяна е като чувствително дърво, което не обича да бъде докосвано, да се откъсват цветовете или клонките му.
Към това можем да прибавим и мнението, битувало в миналото, че бодливите клони защитавали от врагове и нападения на неприятелски орди. Затова и много живи огради са направени от плътно посадени акациеви храсти
В народната медицина
Известни са качествата на меда от акация. За лекарствени чайове и отвари се използват листата, цветовете, плодовете и кората. Отвара от кора на бяла акация помага на хората при гастрит и язвена болест.
Настойка от цветовете е добро алтернативно решение при бъбречни заболявания, болести на пикочния мехур, а също и при ревматизъм.
Отвари се препоръчват при възпалителни процеси на женските органи. Акацията намира приложение при простуди, болки в ставите, цистит, болки в главата и сънливост.
