Експертите са категорични: дали сме в близки отношения с някого, или не, това не може да формулира окончателно нашето щастие. Но така или иначе, ако отношенията ни са нормални, определено се чувстваме по-щастливи. Тук е мястото да кажем, че отношенията, които не се развиват точно така, както ние бихме искали, подлежат на корекция.
Особено ако партньорската двойка е заедно сравнително отскоро. Обобщавайки своите наблюдения, психологът Паула Пиетромонако и колегите й от Масачузетския университет в САЩ формулират най-разпространените грешки в отношенията между партньорите. Описва ги подробно psychologies.ru. И съветва те да бъдат избягвани, ако искаме да съхраним отношенията си.
Мислите, че вашият партньор няма къде да се дене
В развитието на отношенията ние все по-често започваме да възприемаме присъствието на нашия партньор в живота ни като даденост, като нещо, подразбиращо се от самосебе си. Знаците на внимание, оказвани един на друг в самото начало, сюрпризите и други приятни дреболии постепенно изчезват.
От една страна, това говори за факта, че отношенията ни стават по-зрели. Но, от друга страна, тъгата по красивия романтичен период може да затъмни онова ценно, което именно крепи съюза. В такива моменти е полезно да се пофантазира как нашият живот би изглеждал при друга ситуация. Например, без нашия партньор.
Представете си как бихте живели, ако действително се разделите? С какво ще се занимавате? Ще повлияе ли това на вашето самочувствие и вашите представи за щастливо бъдеще? Тези фантазии ще ви помогнат да съхраните отношенията, по-осезателно да усетите онези чувства, които ви свързват и които вероятно са се притъпили заради това, че сте отдавна заедно: привързаност, интерес към партньора, безпокойство за него и още цял спектър ваши лични преживявания.
Много е важно да се вслушате в това: те могат да станат за вас верен ориентир. Често ние преставаме да забелязваме и да ценим близките си хора само защото сме свикнали с тях и мислим, че те няма къде да се денат, освен да са с нас. Но ако ние макар и неволно транслираме върху партньора си своето равнодушие, той рано или късно ще започне да търси недополучената грижа и внимание извън нашите отношения.
Мислите, че партньорът ви ще ви изостави
Да сме невнимателни към партньора, е лоша идея, но още по-непродуктивна за отношенията е другата крайност – ние да сме дотолкова привързани към него, че да мислим само за едно: обича ли ни или не ни обича. Хора, които са твърде много зависими от вниманието на другия човек, могат да уплашат онзи, който е до тях, със своята прекалена потребност от любов и нейното пътвърждение.
След като границите на отношенията са очертани и са определени взаимните задължения, съвсем не е необходимо постоянно да се интересувате точно вие ли сте небезразлични на партньора си. И дори вашите отношения само да се развиват и още да е рано да се говори за задължения, вие сте в състояние сами да определите доколко искрен с вас е другият човек.
Интересува ли се от вашия живот, доколко е приветлив и внимателен към вашето настроение, отчита ли вашите вкусове и желания – тези и други знаци ще ви помогнат да разсеете тревогата относно чувствата и намеренията на партньора.
Игнорирате границите на личното пространство на двойката
В една партньорска двойка винаги има тайни, които по някакъв начин обединяват двамата и е много важно партньорите да се отнасят уважително към това интимно пространство. Посвещавайки други хора в някои подробности от своя частен живот, ние рискуваме да засегнем чувствата на близкия ни човек и да подкопаем доверието му към нас.
Ако вие разкриете пред друг човек някаква тайна на вашия партньор и информацията стигне до него – светът все пак е малък, възможно е той дори да не разбере, че източник на тази информация сте точно вие. Но неговото чувство на обида и унижение няма да стане по-малко болезнено.
Вие ще започнете да му съчувствате (особено ако партньорът ви е скъп) и ще страдате от угризения на съвестта за това, че сте откровеничили по тема, по която е трябвало да мълчите. Тези преживявания могат да бъдат дълги и мъчителни, но по никакъв нячин няма да решат възникналия проблем.
Жалвате се от своя партньор на когото ви падне, само не и на него самия
Онези от нас, които имат зад гърба си дълги отношения, по правило имат ясна представа за това какво биха искали да «поправят» в своя партньор. И това е нормално, доколкото идеални хора не съществуват. Проблем възниква в случай, ако решим да обсъдим своя списък с претенции не с партньора, а с някой страничен човек, готов да ни съчувства.
Покрай това, че така ще разгласим лична тайна (вж. предходната точка), подобна стратегия сама по себе си се явява деструктивна. Защото партньорът просто може да не се досеща за нашите претенции. Затова е добре първо да споделите претенциите си с партньора. Между другото, обръщайки постоянно внимание на това, че нещо у партньора ви не ви харесва, рискувате да не забележите у близкия човек нещо добро.
Нежеланите черти, качества или навици, върху които сте се фокусирали, по правило не изчезват. Така че ако сте прекалено съсредоточени на това, което ви дразни, в края на краищата ще намерите поне един повод за раздразнение.
Потискате своето недоволство
Да се намери повод за взаимно раздразнение в едни продължителни отношения, не е сложно. Въпросът е как да се справим с проблема. Може да прозвучи изненадващо, но един от най-опасните способи да се справите с раздразнението е да го потиснете, давайки си вид, че нищо не се случва.
Може да си мислите, че скривайки своето недоволство или несъгласие с онова, което говори или прави партньорът, е по-безопасно, но това не е така. Ако премълчим онова, което на практика чувстваме, рискуваме да изгубим доверието му и да отдалечим възможността за откровен разговор. Освен това неизказаното раздразнение преминава в областта на безсъзнателното.
И тогава като че ли случайно забравяме да позвъним на партньора или да изпълним негова важна молба… Тези действия не отговарят на нашите намерения, но зад тях може да стоят подсъзнателни емоции. Затова ако се чувствате раздразнени, най-добре е да поговорите с партньора.
Постоянно се съмнявате
Вие често с тревога мислите за преспективата на вашите отношения? Боите се да не ги пренебрегнете, да не кажете или да не направите нещо не както трябва? Виждате в умората на партньора знаци за невнимание, пренебрежение към себе си, нежелание да се съхранят вашите отношения? Ако подобно безпокойство ви наляга често, вие рискувате поне две неща.
Първо, своя собствен комфорт и загуба на увереността. Второ, когато постоянно обмисляме различни варианти на развитие на събитията и съставяме план за действие в случай на разрив, неволно заразяваме със своята тревога и самите отношения. Партньорът може да почувства нашите съмнения и нерешителност и да ги изтълкува не като страх да не бъде изгубен, а като нежелание в тези отношения да се отиде по-далеч. Така раздялата сама по себе си може да се превърне във вероятна перспектива.
Не се отнасяте към партньора достатъчно сериозно
Кое място отреждате на партньора в системата на своите пироритети? Вашите деца са на първо място? И работата, естествено, също? Безусловно, винаги може да бъде намерено логично и понятно обяснение: децата растат бързо и на вас ви се ще да им отделите повече време, а и на работното място е важно да се издигнете в кариерата.
Но времето си върви, децата растат, деловите хора рано или късно излизат в пенсия, а партньорът, който не усеща собствената си ценност и значимост в отношенията, по правило охладнява и се отдръпва. Просто защото никой не обича да бъде на последно място.
Преставате да вярвате в партньора
Загуба на работата, проблеми със здравето или смърт на близък човек – в един момент всеки от нас изпада в тъга и болка. Когато с трудности се сблъсква един от двойката, това се превръща в изпитание и за другия. Нещата като че ли са ясни: да се окаже подкрепа и да бъде ободрен любимият човек.
Но ако вие сте свикнали с мисълта, че именно вашият спътник се явява за вас опора, да овладеете тревогата си и да проявите оптимизъм, но не споделен, става доста трудно. Когато черната полоса се затяга и партньорът продължава да пребивава в униние и бездействие, вие започвате да се съмнявате в това, че той по принцип е способен да се измъкне от тежката ситуация.
В крайна сметка е много важно през цялото време да се вярва, че бедите имат край. Вашата поддръжка и твърдата убеденост в това, че партньорът обезателно ще се справи, не само ще помогнат да се облекчи неговата болка, но и ще станат за него необходимия импулс, който ще го накара да намери сили в себе си и да преодолее изпитанията.
Преставате да вярвате във вашите отношения
Покрай проблемите, с които се сблъсква всеки един от партньорите, трудности могат да засегнат и двойката като цяло. Списъкът с възможни причини, заради които можем да изгубим надежда в бъдещето на нашите отношения, е доста дълъг – от баналното недоразбиране и различия в характерите до изневяра на единия партньор.
Но ако вие си позволите да отпуснете ръце без значение какво именно се е случило, вие затваряте възможността да установите емоционална връзка с човека, който ви е бил скъп доста продължително време. Вие сте вложили много в тези отношения, не позволявайте отчаянието да ги пречупи в един момент.
Чувството за безнадежност често се явява следствие от цял набор ирационални убеждения от рода на: «ако сега е лошо, винаги ще бъде лошо», «животът трябва да е радостен и прекрасен», «постоянните незначителни разногласия говорят за дълбоки проблеми». Спирайте се всеки път, когато подобни убеждения се опитват да завладеят мислите ви и ги пресичайте – тогава ще ви е лесно да се съсредоточите върху положителните аспекти на вашите отношения, а не върху негатива.
