Баба Марта дойде вече, наближава пролетта

Баба Марта дойде вече, наближава пролеттаБаба Марта бързала, мартенички вързала – нали не сте забравили, че е 1 март и дойде времето да подарим веселите червено-бели пресукани нишки на деца и възрастни, близки, приятели, роднини? На такъв ден човек се чувства с един ден по-близо до лятото, нищо, че и астрономическата пролет е още далече. Въпросът е Марта да е дошла, да започнат да се вдигат мъглите, да се топят снеговете и под тях нежно и неотстъпно да поникнат кокичетата и минзухарите. Баба Марта е любим митичен персонаж от нашия фолклор, наред с братята си Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). И други народи на Балканите имат баби с подобна роля, но с други имена.

Първи март в България навремето съвпадал с началото на стопанската година, но има много по-далечни корени. Идва от древна тракийска обредност, свързана с всички култове към природата. Първите мартеници са били засукани бяла и червена вълнени нишки, към които се привързвала сребърна или златна монета. Мартениците се правели в деня преди празника, обикновено от най-възрастната жена в семейството. Вързвали ги на ръката, на глезена, върху пояса или върху дрехата като амулет за здраве и късмет.

Мартеница се връзвала и на младите животни, на портата на двора или на вратата на дома. Според традицията те се носят в продължение на 3, 9 или 25 дни. След това се свалят и се скриват под камък, завързват се на клон на дръвче или пък се хвърлят върху покрива на къщата. Често мартеницата се носи, докато човек види първата прелетна птица.

Според легендите първата мартеница направила сестрата на Аспарух. Аспарух завоювал много земи, пристигнал отвъд Дунава и създал България. Братята му тръгнали в различни посоки, а сестра му останала в старата Волжска България.
Аспарух бил успешен пълководец и добър държавник, но в сърцето му оставала тъга по сестрата, която била толкова далеч. Една сутрин той седял под едно дърво, а на него кацнала лястовичка. Попитала го тя: «Защо си толкова печален, велики господарю?» Аспарух отвърнал: «Как да не ми е мъчно? Завладях много земи, станах техен владетел, но нямам някого, който да занесе подарък на сестра ми!» Лястовичката казала: «Ще ти помогна, зная твоята родина, познавам и сестра ти Хуба, гнездото ми беше под стряхата на дома на баща ти Кубрат». Казала това и отлетяла. Три дни и три нощи летяла без почивка и кацнала на рамото на Хуба. Момичето се зарадвало и за да изпрати вест на брат си, събрало китка цветя от градината и ги привързало с бял и червен конец. Лястовичката веднага полетяла обратно. Пристигнала при хана, когато той празнувал създаването на новата държава България, разказала за срещата с Хуба. Хан Аспарух се зарадвал много и заповядал всички българи занапред да празнуват този ден – а той се паднал 1 март, като си подаряват цветче с бели и червени конци. Тези подаръци нарекли мартеници и те символизират края на зимата и идването на пролетта, а с нея радостта и живота в природата.

Но както ви казах, обичаят да се празнува 1 март е любим не само на българите. В Румъния си подаряват червено-бели плетени украшения, което там се казва Марцишор. А пък бабата там не е Марта, ами Баба Докия. Румънският марцишор се носи на ревер или върху дрехата целия март месец, а през април се завързва на плодно дръвче и се правят пожелания. Подобни обичаи има и в Молдова, Македония, Сърбия.

Ето още една легенда, която обяснява цветовете на мартеницата. Веднъж Слънцето слязло на земята в образа на прекрасна девойка. Много му се искало да потанцува и да се весели. Злият змей го откраднал и го скрил в двореца си. Птиците престанали на пеят, децата забравили какво е веселие и смях. Светът се потопил в скръб и униние. Намерил се обаче смел момък, който решил да спаси Слънцето. Цяла година търсил път към двореца на Змея, най-накрая го намерил и го предизвикал на бой. Боят бил дълъг и тежък, но момъкът успял да победи Змея и да освободи Слънцето. То се вдигнало пак на небето и огряло целия свят. Възкръснала за живот природата, хората се зарадвали и празнували, но смелият момък не успял да доживее пролетта. Топлата му кръв се стичала върху снега и той склопил очи. Там, където снегът се топял, израствали бели цветчета – кокичета, и други особени бели цветя, целите като напръскани с кръв бяло-червени листчета…