Слоновете са единствената ми утеха

Слоновете са единствената ми утехаИзлизам с двама мъже. Не мога да си обясня как се забърках в тази каша, но е факт. Запознах се, първо, с Иван. Мъж на средна възраст, винаги костюмиран и много любезен. Повтаряше ми непрекъснато, че ме обича. Купуваше ми подаръци. Носеше ми цветя. Чувствах се спокойна с него.

После се запознах с Андрей. Ходех на фитнес и се заглеждах в прекрасните тела на трениращите мъже. Андрей тренираше винаги близо до мен и веднъж го помолих да ми помогне с тежестите. Той любезно се съгласи. По-късно се засякохме в джакузито и ме попита дали искам да пийнем по нещо. Съгласих се, разбира се. Андрей беше толкова секси, че въобще не му мислих. Другите жени ни гледаха със завист и се чувствах поласкана, че е избрал точно мен. Още същата вечер ме заведе у тях и ме направи своя любовница. Разказах му за Иван, но Андрей каза, че няма значение, защото няма намерение да се обвързва. Около половин година се срещах и с двамата.

Една вечер Иван ми съобщи, че иска да участва в проект за изоставени или отнети от родителите слончета и за целта трябва да замине за Азия. Предложи ми да го придружа. Ставаше въпрос за около два месеца. Стори ми се много добра идея. Не казах нищо на Андрей и скоро с Иван заминахме за Шри Ланка. Той беше пътувал и друг път, но за мен беше ново преживяване.

Попаднах в нов невероятен свят. По цял ден наблюдавахме слончетата сираци как се учат да живеят в група. Едно малко слонче ни стана любимо. Беше сакато с левия заден крак и трябваше да носи специална, направена му от хората, протеза. За съжаление, никога нямаше да може да живее с другите слонове на свобода, но беше толкова любвеобилно с гледача си. Правеха всичко заедно – къпеха се в реката, разхождаха се и слончето се учеше да яде самичко. Гледачът държеше банани в ръцете си, поставяше няколко на земята и то трябваше да си избере един и да го постави в устата си. Но винаги протягаше хобота си към бананите, които бяха в ръцете на гледача, и не обръщаше никакво внимание на тези, които се намираха на земята.

Иван снимаше по цял ден. Виждах го в нова светлина. Костюмът беше отстъпил място на камуфлажните дрехи. Наблюдавах го – беше отдаден на работата си, и ми ставаше все по-интересен. След изморителния ден си организирахме вечери на свещи или палехме огън и се наслаждавахме на песните и танците на местните жители. Последната вечер беше най-специална от цялото ни пребиваване в Шри Ланка. Иван беше организирал всичко. Гледачите бяха подредили слоновете в редица и бяха запалили факли. Иван коленичи пред мен и ме попита дали искам да се омъжа за него. Бях зашеметена. Не мислех нищо, просто гледах Иван и казах „Да“. Той постави прекрасен пръстен на пръста ми. Целунахме се. Местните запяха. Беше невероятно – приказен сън, мечта.

Върнах се в България като сгодена жена. Иван беше по-любезен от всякога. Бях забравила за Андрей. Но един ден се срещнахме случайно. Разказах му, че с Иван сме се сгодили и подготвяме сватбата. Лицето му се промени. Дръпна ме силно към себе си и каза, че, ако той не може да ме има, няма да ме има никoй друг. Изтръгнах се от ръцете му и побягнах.

От този ден нататък Андрей ме преследваше навсякъде. Заплашваше ме, че ще ни убие и двамата с Иван. Упреквах се непрекъснато – какво бях видяла в този мъж, че така лекомислено и заради единия секс бях поставила връзката си с Иван на карта. Чудех се как да споделя с него какво се случва. Една вечер събрах сили и му признах. Иван стана и, без да каже нищо, напусна апартамента.

Останах сама. Нямах сили дори да плача. Това беше краят на връзката ми с Иван, краят на подготовката за сватбата, краят на всичко. Звънях на Иван, но той не вдигаше телефона. Исках да му се извиня за това, че лекомислено го бях пренебрегнала заради мъж, който не заслужава даже да говориш с него. Липсваше ми ужасно. Беше не само мъжът, за когото щях да се омъжвам, беше ми приятел, с него можех да говоря на всякаква тема. Андрей, междувременно, продължаваше да ме тормози. Наложи се да се обърна към полицията, но без особен успех.
Не издържах. Напуснах работа, оправих си документите и заминах за Шри Ланка – там, при слоновете. Трудно ми е, но има много работа с животните и се опитвам с тяхна помощ да превъзмогна болката от така глупаво изгубената любов. Не поддържам връзка с никого в България.
Надявам се един ден Иван да ми прости, защото мисълта, че съм се подиграла с чувствата му не ми дава покой.
Автор: Сребрина