Приятелката ми Радка

Приятелката ми РадкаНа приятелката ми Радка бившият мъж й се обадил по телефона. Те поддържат връзка, колкото да говорят за сина си. Разведени са от години и разводът им беше тежък – обиждаха се, караха се за имущество, за издръжка се съдиха. Обаче синът им помолил баща си да намери работа на Радка и той се съгласил.

Още като се разведоха и се премести в столицата. От две години живее с доста по-млада жена. И сега Радка иска от мене съвет – да върви ли при \“оня глупак Георги\“ или да не върви.
Питах я къде ще живее. У бившия си щяла да остане. Радке, не ми се вижда добра идея, ама прави, каквото знаеш. Тя ми се разсърди – тука работа нямало и живеела в лишения. Е, хубаво, върви си троши главата тогаз.

Замина Радка. След два месеца ми се обади, че се върнала за малко и да сме се видели. Направих едно кексче, кафенце, безалкохолно извадих и чакам. Дойде Радка, една такава намахана, и със софийски акцент ми приказва. Я, викам й, приказвай човешки, бе. Свиквало се било, акцентът лесно се усвоявал. Ти на мен ми приказвай по нашенски, пък в София – както искаш.

Започна да ми разказва. Живеела с бившия си мъж и с младата му приятелка, както беше запланувано. Много, вика, се забавлявам. Правя им номера – наготви ли оная, аз мина и сипя вътре сол, може и черен пипер. После оня вика и хвърля чиниите, пък аз се правя, че я защитавам и уж искам да ги сдобря. Обещах да я науча да готви. Като дойде в кухнята, да й показвам рецепти. И аз започвам, ама нарочно не й казвам точно рецептата и стават едни манджи – леле-мале. И оня пак се ядосва, ама нека да види дето ме заряза навремето, мискининът му. А като я видя, че пералня ще пуска, тайно слагам някоя дреха и оцветявам всичко. И Георги като е там, все му се усмихвам. Обаче, вика Радка, най ми харесва, че един негов приятел идва на гости и ме сваля, пък бившият се сърди и комай ревнува – после пак караници с оная.

Такива ми ти работи ми разправя моята приятелка. Аз такива хич не ги обичам и й го казах, ама нямало значение какво съм приказвала – тя щяла да си прави, каквото си знаела.
Пак замина да София. Няколко месеца не бях чувала нищо за нея. По едно време се появи с едно дребно човече, сбръчкано и бая грозновато – това бил приятелят на бившия й мъж, Руси се казвал и били живеели заедно. Поканих ги аз на вечеря. Моят мъж и той там, да прави компания на Руси.
Направих салатки, мезета нарязах, моят извади ракия и седнахме да се черпим. Гледам Руси здраво стиска чашата и бързичко изпива ракията. Салата много не посяга да взема. Изпихме по няколко чашки, че като се разприказва оня ми ти Руси. Много пари бил вадел и преди да се запознае с Радка, само по проститутки бил ходел и парите там си харчел. И почна да обяснява къде имало клуб, че колко пари стрували проститутките, че как точно го посрещали и изпращали от клубовете. По шосето имало пък други, по-евтини, че и от тях опитвал.

Аз почнах да се чудя накъде да гледам, че си познавам мъжа и знам, че такива приказки хич не са му по вкуса – сериозен човек е и други неща го вълнуват. Радка и тя го познава моя и се опита да накара Руси за друго да приказва, ама оня няма спиране – цяла вечер все за проститутки слушахме. Като си тръгнаха и моят вика – тоз повече в къщата си не го искам.

На другия ден Радка ми звъни – намерила била един гледач, щяла да го доведе у дома да й бил гледал. Бе защо, викам у дома ще идвате, води си го у вас. Не можело, че Руси да не разберял.
Идвайте тогава, но по-бързо, че да си нямам проблеми с моя. Дойдоха. Затвориха се в едната стая да си гледат. Не щеш ли, върна се мъжът ми. Бая ми се накара дето съм ги пуснала в къщи, ама и аз какво да правя – приятелка, как да й откажа. Излезе Радка след половин час, изпратихме гледача да си върви, а с нея седнахме да си полафим.
Кога, питам, ще се връщате в София. Нямало да се връщат. Защо бе? Ами мъжът й, бившият, търпял, търпял и най-накрая я изгонил барабар с Руси, че ги хванал да се натискат в кухнята.
Сега се чудели какво да правят, че и двамата били без работа, пък й се струвало, че Руси пак ходи с други жени – косми руси намирала и не знам какво си. Затова била извикала гледача.

Гледач-не гледач, чуй сега да ти кажа аз – да си седнеш на задника и тоя, дето си го довела, да го пратиш да си върви, откъдето е дошъл. Скочи Радка – защо съм й завиждала на любовта. Аз ли ти завиждам, бе?
Разделихме се скарани. Чувам, че все пак натирила Руси и сега май с друг живеела. А синът й замина да живее с баща си и новата му жена.
Автор: Сребрина