Чували сме за какви ли не пирамиди, стъпала, схеми, спирали и геометрични вариации и етапи по пътя към израстването ни като личности, като души, като човеци. Добре структурирани, прошнуровани, нарисувани. И сигурно във всяка от тях има доза истина. Силно впечатление прави стълбицата, която турската писателка Елиф Шафак е изнамерила и представила в романа си „Любов”. Самата тя признава, че стъпалата идват от древни книги. Нейна е заслугата да достигнат до повече хора във вид, в който могат да бъдат разбрани. Може би всеки от нас ще си вземе поне по едно парче, за да запълни собствения си пъзел на познание.
7 стъпала по пътя към Истината, които егото на всеки трябва да изкачи, за да постигне Единение.
1 стъпало – на Покварения нафс (фалшивото его), най-ниското и най-разпространено стъпало в битието на душата, когато тя е хваната в капана на земните желания. Повечето хора са заседнали на него, борят се и страдат, докато служат на своето себелюбие, на егото, а държат отговорни другите за това, че все се чувстват нещастни.
Ако и когато някой започне да работи върху себе си и така осъзнава в какво окаяно състояние е неговото его, той може да се изкачи на следващото стъпало.
2 стъпало – В известен смисъл започва да прави точно обратното на това, което е вършел на предишното стъпало. Вместо да обвинява през цялото време другите, човекът, достигнал до това стъпало, вини себе си понякога до степен да се самозаличава. Така егото се превръща в Обвиняващия нафс и поема по пътя на вътрешното очистване.
На 3-тото стъпало човек е по-зрял и егото се е издигнало до Вдъхновения нафс. Чак на това стъпало и никога преди него можеш да схванеш истинското значение на думата „да се откажа” и да тръгнеш из Долината на познанието. Изкачиш ли се на това стъпало, вече притежаваш и проявяваш търпение, постоянство, мъдрост и смирение. Светът ти се струва нов и изпълнен с вдъхновение. Въпреки това мнозина, достигнали 3-тото стъпало, изпитват подтика да останат на него и губят волята и смелостта да продължат нататък. Ето защо, колкото и красиво и благословено да е 3-тото стъпало, то е капан за онзи, който се цели по-високо.
4 стъпало – Успееш ли да продължиш нататък, навлизаш в Долината на мъдростта и опознаваш Спокойния нафс. Тук егото не е каквото е било преди, понеже се е преобразило и достигнало високо равнище на осъзнатост. Основни отличителни черти на всеки, дошъл дотук, са щедростта, признателността и непоклатимото чувство на доволство, на каквито и трудности да го излага животът. Отвъд това стъпало се простира:
5 стъпало – Долината на Единението. Който стигне дотук, е доволен, в каквито и обстоятелства да го поставя Бог. Той не обръща внимание на делничните неща, понеже е достигнал до нафс на Доволството.
6 стъпало – На следващото стъпало – нафс на Служението, човек се превръща в светилник за околните и вдъхва сили на всеки, който го иска, поучва и носи светлина като истински учител. Случва се такъв човек да притежава и целителски способности. Където и да отиде, преобразява живота на околните. Каквото и да направи, каквото и да се стреми да стори, негова основна цел е да служи на Бога, като служи на другите.
7 стъпало – Накрая на стълбицата достигаш Пречистения нафс и се превръщаш в съвършен човек. Ала малцина знаят нещо за това стъпало, а и да знаят, отказват да говорят за него. Колкото е лесно да обобщиш стъпалата по пътя, толкова е трудно да ги изкачиш. Към препятствията, изникващи пред теб, се прибавя и следното: никой не ти обещава, че през цялото време ще се изкачваш. Пътят от 1-то до последното стъпало в никакъв случай не е само нагоре. Винаги съществува опасност да се препънеш и да се върнеш на по-ниските стъпала, понякога от горните падаш на 1-то. Не е чудно, че при толкова много капани по пътя само малцина във всеки век достигат до най-горните стъпала.
снимка: Ели Маринова
