Няма как да не ви се е случвало и на вас. Трябва да свършите нещо, но го отлагате. Просто си намирате причина за това – според вас основателна. Работата може да почака до утре, нали? Понякога ви минава и мисълта, че от работа не се забогатява. Лошото е, ако ви стане навик постоянно да отлагате днешните дела за утре. Така те се натрупват и в един момент се оказва, че няма да сте в състояние да решите проблемите. Има 7 сигурни начина да се научите да не отлагате делата си във времето. Опитайте ги. Не губите нищо.
1. Направете си списък на задачите
Опитайте да ги степенувате по важност. Така първо ще осъзнаете горе-долу колко време ще ви е необходимо, за да свършите всичко, и, второ, ще разберете, че ще е трудно да излъжете себе си. Освен това ще разберете, че записаното в точка първа е най-спешно и ще трябва да започнете от него възможно най-скоро. А ще ви загризе съвестта, ако не захванете работата по най-срочната задача.
2. Поставете си реалистични срокове
Ако графикът не съвпада с вашите възможности, бързо ще го отхвърлите и забравите. То е нещо като жонглирането с топки – изпуснете ли едната, губи се синхронът, отчайвате се и другите една по една са на земята. Давайте си винаги повече време, отколкото ви е необходимо за всяка задача – така ще носите усещането, че всичко сте планирали правилно, движите се по график и въобще вие сте страхотен.
3. Ако една задача ви се вижда огромна и тежка, раздробете я на по-малки задачки
И това го запишете в списъка си като подточки. Често се случва да не подхождаме към една работа, само защото ни се струва сложна за изпълнение. И, повярвайте, по-добре е да свършите половината от нея, отколкото въобще да не я захващате. Колкото и сложна да ви се струва една задача, ако я подхванете отнякъде, сами ще се убедите, че тя е изпълнима и дори ще успеете да я завършите.
4. Преди да започнете, погледнете часовника
Осем вечерта е, а за работата, която ви предстои, ви трябва един час? Представете си тогава, че вече е девет часа вечерта и вие сте приключил със задачата. Представете си тогава колко добре ще се чувствате, как ще се гордеете със себе си и колко е приятно за първи път в седмицата да си легнете и да не се ненавиждате, че нищо не сте свършили през деня.
5. Спрете да се страхувате
Освен страха, че задача е много сложна, у вас има и по-силен страх: мислите, че няма да се справите и поради това отлагате делото. Казвате си: „Днес нямам настроение“. Или пък: „Днес съм доста изморен“. „Днес няма да ми се получи“. Или „Ще я оставя за утре“. Всичко това се лекува не с най-приятното лекарство, но има лек. Кажете си истината пред себе си. Дори да отложите работата, възможно е и утре да не я подхванете. Защото утре, колкото и да не ви се вярва, вие няма да се събудите нито по-умен, нито по-талантлив. А и работата сама няма да намалее. Така че по-добре го свършете днес – утре няма да е по-различно.
6. Не забравяйте да се награждавате
Вие в продължение на месеци, а може би и на години, се самообвинявате за това, че постоянно отгалагате делата си. Дори да си налагате наказания, няма да ви помогне – те само ще ви научат как да прикривате вредните навици. Вие отдавна не сте дете, което крие от родителите си всичко неприятно. Признайте, че отдавна сте станали майстори в уемението да надхитряте самия себе си. Обещавате си да се поправите от понеделник, от следващия месец и все не ви се получава. Пробвайте обратната тактика. Първо, спрете да се самообвинявате. Не сте го направили – не сте и толкова. Животът продължава. А ако сте свършили нещо, обезателно трябва да се самонаградите. Може да е някакъв подарък, който иначе не бихте си позволили, но той ще ви поощри. Например, обещайте си чаша хубаво вино, ако свършите дори една част от тежката задача. И си го позволете. После ще осъзнаете, че нищо фатално нямаше да се случи, ако бяхте отхвърлили още една част от задачата и тогава да пийнете с удоволствие. Т.е. примерно след час.
7. И накрая – интернетът е враг на всяка работа
Да, разбира се, с него работим. Той е необходим в служебните дела. Жизнено необходим. Но признайте пред себе си, че често го включвате излишно – може да се поровите във фейсбук, да початите с някой приятел. Не осъзнавате, че включеният постоянно интернет постепенно за вас става център на вселената и просто нямате време да се съсредоточите в нещо различно. Не се борете с интернета обаче като с враг. Просто го включвайте тогава, когато ви е наистина необходим за работата. Иначе го забравете. Може да го превърнете и в награда за самия себе си (спомнете си точка 6).
